Светлана Прокопиева: Репресивните политики в Русия се засилиха с идването на Путин на власт

Тази седмица Москва беше домакин на международна конференция за свободата на медиите, свикана по инициатива на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и подкрепена от руското министерство на външните работи. Форумът беше открит с дискусия между представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите Арлем Дезир и руския външен министър Сергей Лавров. Дезир изрази безпокойството си във връзка с някои случаи на репресии срещу журналисти в Русия.

На свой ред Сергей Лавров припомни за неразкритите убийства на руски журналисти в Украйна и за проблемите с акредитирането на руски медии на Запад. В конференцията участваха представители на всички водещи медии в Русия - от най-лоялните към властта до най-критичните към нея.

Едно от най-често споменаваните имена по време на панелните дискусии беше това на Светлана Прокопиева, журналист на свободна практика и нещатен кореспондент на радио „Свобода“ („Свободна Европа“) в град Псков. От около година Светлана е разследвана по обвинение за оправдаване на тероризма. Очаква се тези дни прокуратурата да внесе обвинителния акт в съда. Ако бъде призната за виновна, може да получи до 7 години затвор ефективно. Повод за обвинението е неин коментар във връзка с терористичния атентат в град Архангелск през октомври миналата година. Тогава 17-годишният Михаил Жлобицки се самовзриви в управлението на Федералната служба за сигурност в града.

„Нищо нередно не съм направила. Направих всичко така, както трябва. Свърших си обичайната журналистическата работа. И досега съм убедена, че не съм извършила нищо противозаконно. Просто „Роскомнадзор“, квазицензорът, който си имаме, направи някаква вътрешна проверка и изпрати материалите от проверката в следствения комитет. А следственият комитет започна наказателно производство“, заяви Светлана Прокопиева пред кореспондента на БНР в Москва Ангел Григоров. 

Защо ви обвиняват в оправдаване на тероризма?

Когато избухна взривът в Архангелск много хора се изплашиха, защото такова нещо никога не се беше случвало в съвременната история на Русия. Честно казано, не би ми се искало това да се повтори в бъдеще. Като журналист реших, че съм длъжна да се опитам да разбира защо се случи подобно нещо. Какво е могло да накара 17-годишен младеж да взриви бомба и да се самоубие по толкова опасен за обществото начин, да извърши този терористичен акт? Опитах се да анализирам и да възстановя мотивите му. Самият той e обяснил причините за постъпката си в предсмъртното си писмо в руски чат. Той написа, че Федералната служба за сигурност фабрикува дела и измъчва хора.

Цялата тази история ми напомни ХIХ век, организацията „Народна воля“, когато руските революционери са се борили чрез взривове с царизма, който не е оставял никакво поле за законна политическа борба. Сравних постъпката на Жлобицки, на този младеж, с постъпката на народоволците и написах, че е чудовищно, че се повтаря същата ситуация, при положение че формално страната ни е напълно различна. Формално това е демокрация, уж имаме избори, граждански права, интернет, който ни позволява да излагаме гледната си точка по всякакъв повод много бързо и пред максимално широка аудитория. И при все това изведнъж един младеж взривява бомба. Защо?

По-нататък разсъждавах, че навярно, защото държавата не му оставя никакъв избор. Защото са зациментирани всички законни пътища за изразяване на протеста, които по принцип човек трябва да има. До изборите не се допускат кандидатите, за които би искал да гласуваш. Не е безопасно да ходиш на митинги, защото могат да те набият. Съдилищата винаги приемат решения в интерес на силовите структури, а не на гражданите и т.н. Като цяло анализирах всъщност правоохранителната политика на държавата през последните години. Написах, че тази твърда репресивна политика води до радикализиране на протеста.

Кога според вас започна втвърдяването на репресивната политика?

Мисля, че започна буквално с идването на власт на Владимир Путин. Вървеше с много малки, внимателни, поетапни стъпки. Първо се предаваше един рубеж на свободата, после втори, трети. Отначало това се обясняваше с необходимостта от бързи икономически постижения, когато на първо място трябваше да се приемат решения за изваждането на страната от икономическата криза. След това, като завзеха властта, започнаха да казват: „Всичко ни се получава добре. Значи знаем как да управляваме страната. Стига сме слушали всички недоволни, те нищо не могат да предложат!“ След това просто отвикнаха да слушат не само недоволните, но и всички останали. Полето на дискусиите, на свободата на словото в страната намаляваше постепенно, поетапно през последните 20 години. Стигна се дотам, че всяка неочаквана, друга гледна точка става престъпна по определение.

Какви ще бъдат дългосрочните последствия за руското общество?

Всъщност тези последствия вече са налице. Какво да кажем за страна, която има проблем с мъченията в затворите. Действително с истински мъчения, с издевателства, със заплаха за живота на затворниците. Сблъскваме се с несправедливи арести, с измислени наказателни производства, при които човек е заплашен от ефективна присъда заради пластмасова бутилка, която е паднала някъде на улицата до боец от „Росгвардия“. Стигнахме до ситуация, при която писаното право не струва абсолютно нищо. Практически никога не е възможно законът да се трактува в полза на човека. Особено ако този човек изразява някакво недоволство от властта. Това е много сериозно. Това е пълно отсъствие на свободата като такава.

Какво очаквате от съдебния процес срещу вас?

Характерна особеност на руската съдебна система е, че този извънредно голям процент осъдителни присъди всъщност не е случаен. До съда достигат, както казват самите следователи, напълно разследвани и доказани дела. Затова съдиите, без особено да вникват в същността на делото, потвърждават обвиненията на прокурора.

А възможно ли е делото изобщо да не стигне до съда?

Засега нищо не му пречи да стигне до съда. Все още не знаем какво ще каже прокурорът. Това е следващият етап. Тези дни очакваме решение, че делото влиза в съда.

Да разбирам ли, че очаквате осъдителна присъда?

По-скоро да. Наивно е да се надявам на оправдателна присъда, ако делото влезе в съда. Оправдателната присъда би била истинско чудо.

На конференция в Москва тази седмица лично представителят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа по въпросите на свободата на медиите г-н Арлем Дезир изрази своята загриженост във връзка с вашия случай. Усещате ли подкрепата на журналистическата гилдия?

Много съм признателна на г-н Дезир за неговата подкрепа, за това, че спомена моя случай на конференцията. Прочетох за това. Усещам подкрепата на журналистическата гилдия, но работата е там, че силовите структури съществуват в някаква своя информационна среда. За тях представителите на международната общност са някакви външни врагове. Това е чуждестранно влияние, което априори не може да бъде приятелско и на което априори не трябва да се обръща внимание. Те по-добре си знаят кое е добро за страната и т.н. За тях не са авторитети нито Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, нито журналистите от водещите медии, които ме подкрепят. Достатъчни са им хартийките с печати на следствения комитет и на „Роскомнадзор“.

Подкрепиха ли ви от Съюза на руските журналисти?

Подкрепиха ме. Заявиха, че трябва да бъде прекратено това абсурдно наказателно производство. Засега обаче не мога да кажа, че правоохранителните органи реагират на това по някакъв начин. Те просто живеят в своя вакуум. Не виждат в мен жив човек, не виждат политическия процес, който се развива около това дело. Измислили са някакво напълно абсурдно обвинително заключение и това им е достатъчно. Там има формулировки от рода „умишлена подготовка на авторски текст“. Какво да говорим повече? За тях подготовката на авторски текст е престъпление.

Успяха ли да ви уплашат или продължавате да вършите журналистическата си работа така, както и преди?

Разбира се, че продължавам да си върша работата. Аз и не мога да правя нищо друго. Журналистиката е моята професия. Не изпитвам страх, а по-скоро отчаяние. Съжалявам за това, което се случва със страната ми. Съжалявам, че представителите на държавата възприемат свободата на словото като заплаха. Това означава, че не можем спокойно да казваме истината. А ако не можем спокойно да казваме истината, значи нещо в тази страна не е както трябва.  Винаги ми се е искало моята страна да бъде една от водещите европейски страни. Европейски, а не средноазиатски. В действителност се движим по-скоро по посока на Туркмения, отколкото на Европа и това изобщо не ми харесва. 

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.