Владо Калембер от хърватската група "Srebrna krila"- "Всичките ни песни са за любовта"

"Srebrna krila" стават популярни буквално за една нощ с песента „О, Анна”. От 1986 г. ръководител на състава става Мустафа Исмаилоски-Муц, а Калембер се посвещава на соло кариера. След смъртта на Исмаиловски групата спира дейността си. През 90-те г. съставът претърпява няколко трансформации, включително включвайки певици за водещ вокал. От 2012-та година Владо Калембер се завръща и до днес той е лицето на "Srebrna krila". Съставът особено популярен през 80-те и 90-те години на миналия век. Имат записани 2500 песни и са продали 12 милиона копия на албумите си. Най- новият им хит "Je li ti žao zbog nas"- ("Жал ли ти е за нас") бе реализиран тази година и се завъртя в радиостанциите на съседните на Хърватия балкански страни. Официалното видео в своята минималистична естетика успява да обхване силните емоции на песента. То е режисирано от самия Vlado Kalember и имаше премиера в родната си страна Хърватия на 31 август. В специално интервю за предаването "Евробокс" Владо Калембер разказа интересни моменти от историята на групата си "Srebrna krila", включително и за продължителното турне в България в началото на 80-те години на миналия век. " Специално за предаването "Евробокс" Владо Калембер даде интервю, в което разказа: "През всичките тези години за мен си остава истинско чудо това, че групата ни стана известна в България. Беше много отдавна, когато чух от някакви хора, които бяха ходили на  ваканция в България, че там много ни харесват. И когато веднъж, много отдавна бяхме на турне в Югославия ни се отвориха два почивни дни.Спомням си, че бяхме в Скопие.  Тогава в тези два почивни дни, се качих на колата и отпътувах за София. По това време основната агенция, която правеше концертите беше „Концертна дирекция“ в София. Успях да се свържа с директора на агенцията и когато започнахме да си говорим, се оказа, че тя няма никаква представа за нашата група, нито пък кой съм аз. И след като си поговорихме пет минути, тя ме попита: „Извинете, но за коя точно група ми говорите? Отговорих: „За „Сребърна крила“. Тя възкликна: „Каквоо? Значи вие сте „Сребърна крила“? Казах: „Да“  А тя възкликна: „Това е чудо! Каква изненада, вие сте като „Бийтълс“, като „Ролинг стоунс“ на Балканите! След което започна организацията на 15-сет или 20-сет  концерта. Обаче по време на българското ни турне, изнесохме 42 концерта и аз бях страшно изненадан, че хората в България знаеха за нашата група. Другото чудо беше, че хората в Румъния и в Унгария също ни знаеха и там имахме концерти. Ние принадлежим към славянската група езици,  така че мога да разбирам много неща от българския, предполагам, че и вие разбирате моя език. Обаче румънския и унгарския са напълно различни езици. Нямаме нито една обща дума, за да се разберем един друг. Много пъти съм прекосявал унгарската граница и си спомням, че веднъж както винаги граничният полицай  ми говореше само на унгарски. Разбира се нищо не можах да разбера от казаното. Попитах го говори ли английски или немски. Обаче когато видя името ми и каза: „Владо Калембер! „Сребърна крила!“ Отговорих: „Да!“ А той ми заговори нещо на унгарски, от което не разбрах нито дума, но си направихме снимка заедно. Той извика и останалите полицаи от граничния контрол, за да се снимат с мен. Беше много забавно! Седя с унгарските полицаи и само се усмихваме един на друг, защото по никакъв начин не можем да се разберем. Но искам да ви кажа, че в Унгария живеят много хора, които имат хърватски корени и много пъти сме изнасяли концерти за тях. Спомням си, че на един такъв концерт започнах да говоря на хърватски и след като изпяхме пет песни, кметът на града, който организираше този концерт, дойде при мен на сцената и ми каза: „Владо, моля те не говори повече, защото абсолютно никой не те разбира, всички са унгарци.Просто си пей песните!“ Това наистина е някакво чудо, което и до днес не мога да си обясня!"