През 2019: Много премиери на книги, читателите стават литературни критици в социалните мрежи

Литературни „активисти“ от социалните мрежи откроиха четивата, които оставиха следи в литературния живот у нас през годината

Още една успешна година изпраща българският книжен пазар. Това е основният извод на Цветелина Марева от фейсбук групата „Споделяй какво четеш”. За предаването „12+3“ по „Хоризонт“ читателката открои няколко от ключовите издания за 2019:

"Австрийският писател Роберт Зееталер - той се появи с цели три книги през тази година. Всъщност първата излезе за миналия Коледен панаир на книгата, в края на годината. Тя се казва „Цял един живот“, втората е „Продавачът на вестници и цигари“ и третата  е „Полето“. Тези три негови книги са много различни. Мисля, че ще се харесат на различен тип читатели точно заради умелото боравене с различни стилове.

Последният роман, който прочетох през годината и който много ме впечатли./.../ Това е „Някой си господин Пекелни“ на Франсоа-Анри Дезерабл. Той беше гост на Софийския международен литературен фестивал. Тази книга е посветена на живота и творчеството на друг голям писател  - Ромен Гари“.

Бързам да спомена за един чудесен дебют - на Антония Апостолова и разказите й „Потъване в Мъртво море“.

Развива се и тенденцията много читатели да се изявяват и в Инстаграм. 

Един от тях е Теодора Рафаилова от блога „The bilingual reader”, която определя себе си и като букстаграмър - читател, който споделя мнение и снимки за определена книга в другата известна социална мрежа. Сред избора на Теди виждаме и силно участие на български писатели:

„Един от тези автори е Камелия Кучер с „Дом“ и „Нощ“ -  двата и романа, които са исторически романи. Другата книга, която открих съвсем наскоро беше на друг български автор  - Радостина Ангелова и нейния син Александър Станков. Книгата се казва „Утре“ - роман за живота на една супер заета майка, за живота на един тийнейджър, който все още открива любовта и се опитва да намери своя път.

Друг роман в малко по-различен жанр - фентъзи, който открих, беше „Еринор“ на дебютиращия български писател Стефан Козовски. В него има много приказни елементи и най-вече много елементи, които са като излезли от албум на Пинк Флойд - идеята за времето, за неговата циркулярност.

Последната от българските книги, които ми направиха много голямо впечатление, беше "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова“.

Влогърите, които правят видео материали посветени на различни теми, също се присъединяват към читателската аудитория. Когато клиповете им са посветени на книги, те се наричат буктюбъри.

Красимир Караиванов е един от тях, а на страницата му “Krasi’s Bookish World” можем да видим негови видео материали, в които споделя мнението си за определени четива. Той сподели пред БНР кои са неговите книги на годината.:

"Първата е „Завръщане" на Яа Джаси -  действието се развива в Африка, историята в книгата е на две полусестри. Едната бива открадната и продадена да бере памук, а другата бива омъжена за военен. И  по-нататък започваме да следим техните родове.

Следващото заглавие, което на мен особено ми хареса, пак с подобна тематика, това е „Остани с мен“ на Айобами Адебайо - за борбата в едно семейство, в което полигамията е разрешена, обаче двама млади влюбени искат да си бъдат само двамата.

Мартин Колев с третата книга  от поредицата "Софийски магьосници". Мартин започва да става малко по-мрачен, запознава ни с две сборища, които са от близки до София градове, като примерно сборището от Перник.

„Падение и спасение“ на Весела Тотева. Преди да прочета книгата бях на мнение, че бивш наркоман не съществува, но пък Весела Тотева ни показва, че ако имаш силната воля да решиш, че това, което правиш не е добро нито за теб, нито за твоето семейство можеш да се пребориш“.

Литературната 2019-та беше много наситена, категорична е Теодора Рафаилова:

„Все повече премиер, все повече събития се правят, все повече събирания на блогъри, букстаграмъри, буктюбъри  - все повече хора се включват в това наше малко общество. Това, което много ми хареса е, че много издателства започнаха да се отварят за хората като мен, които създават дигитално съдържание и които се опитват да популяризират книги, не защото им се плаща, а просто защото имат желание да разкажат на някого за тази книга“.

Репортажът на Иван Русланов чуйте от звуковия файл.