Ще мине ли предложението за повече извънреден труд

"Това, което се твърди в момента в медиите, че в България ще се узакони 9-часов работен ден в момент, когато в някои европейски държави като Финландия се говори за 6 часов работен ден и 4 часова работна седмица е меко казано провокативно, меко казано манипулативно и всичко това по никакъв начин не говори добре за отношенията между социалните партньори", изтъква пред "Хоризонт" националният секретар на КНСБ и специалист по трудово право Величка Микова. Твърдението за възможен законен 9-часов работен ден у нас е подвеждащо, смята тя и изтъква, че към момента има само и единствено обмяна на мнения между социалните партньори по отношение на извънредния труд.

"Тези мнения между социалните партньори не засягат въвеждане на 9-часов работен ден, нито допускане на едни широки параметри на употребата на извънредния труд", подчертава Величка Микова.

По думите й, през миналата година в работна група към Министерството на труда и социалната политика, в която са били обсъдени въпроси, свързани с работното време и най-вече със сумираното изчисляване на работното време, е била засегната и темата за годишните ограниченията на извънредния труд в Кодекса на труда. Обсъждано е годишната норма за извънреден труд да нарасне от сегашните 150 часа на 300 часа, но това да става само чрез колективен трудов договор.

Синдикалният експерт подчерта, че според Кодекса на труда извънредният труд е забранен и полагането му става само в изрично дефинирани от законодателя ситуации. Или, иначе казано, никой не полага извънреден труд всеки ден и затова не е възможна сметката, появила се в публичното пространство - за един час труд повече.

"Сега действащият Кодекс на труда е в сила от 1987 и е приет в съвсем различни условия. Уредбата на извънредния труд, която присъства не само в Кодекса от 1987 година, но и в предхождащия го, е репродуцирана от съветското законодателство от началото на 20-ти век, поради което следва да е назрял моментът да бъде променено", аргументира позицията на работодателите Жасмина Саръиванова от Българска стопанска камара.

Саръиванова е категорична, че забраната за извънреден труд в България трябва да отпадне.

"Тъй като на първо място това е разпоредба, която не съществува в останалите държави членки и нейното отпадане не би противоречало на който и да е международен акт или директива. И другото е, че следващите клаузи в Кодекса на труда уреждат хипотезите, в които полагането на извънреден труд е допустимо".

Относно появилите се в публичното пространство изчисления за законен 9-часов работен ден Жасмина Саръиванова коментира, че това е въпрос на конкретни договорености. "Тук може да бъде уредено по най-различни начини в зависимост от самата фирма, от договореността между работодателите и работниците. Всичко е въпрос на конкретния случай."

"Още повече, че в България съществува пример с русенска фирма, която успешно е въвела тази практика. Разбира се с уговорката, че фирмата е в сферата на консултантските услуги и те са с възможност за по-гъвкаво работно време, включително и дистанционна работа, работа от вкъщи - home office. Такава мярка е трудно да бъде приложена при фирми, в които е необходимо личното присъствие на работещите. Но за сметка на това там по мнение на специалисти е необходимо все пак да се спазва някакъв оптимален период, в който работещият да бъде на работа, за да не се стига до бърнаут, до умора, до прекалено напрежение, което да пречи на ефективното изпълнение на задълженията", коментира Виктория Атанасова.

Институтът за изследване на населението и човека е провел две изследвания за съвместяването на ангажиментите на работното място и личния живот.

"При жените много по-често, отколкото при мъжете, се случва да бъдат прекалено уморени както от семейните, така и от работните си задължения. Това важи за хората с деца. И не се забелязва при хората със сравнително висок доход за страната, т.е. говорим за доход над 3 хиляди лева", уточни Виктория Недева - Атанасова.