Добромир Симидчиев и Чавдар Георгиев: България трябва да се справи с явлението „воден стрес“

Най-бързо, единствено възможно и рационално решение на проблема в Перник е изграждането на реверсивен водопровод, който да използва системата на София за довеждане на вода от язовир „Белмекен“ до Перник. Около това мнение се обединиха в предаването „Неделя 150“ Добромир Симидчиев, бивш заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и Чавдар Георгиев, бивш заместник-министър на околната среда и водите.

Според Симидчиев това решение ще преодолее в краткосрочен план и частично проблемите на Перник:

„Гражданите на София не трябва да се притесняват от това решение на кабинета. Голяма част от стратегическите водопроводи на столицата са преоразмерени, когато са строени. Сега се наблюдават дори по-ниски скорости в някои водопроводи, така че това, че ще се подават допълнителни количества вода за Перник, няма да застраши мрежата на София. Запаси има достатъчно“.

По думите на Георгиев проблемите във ВиК сектора са в резултат на лошо управление:

„Засегнати са основни права на граждани. Не може в 21 век да не осигурим питейна вода на хората“.

За Добромир Симидчиев няма само една причина, довела до кризата във водния сектор:

„Има комплекс от причини и всички те изискват сложно решение. Жизнените цикли на активите във ВиК сектора са много дълги, няма лесни решения. Освен на управленски дефицити в управлението на ВиК компаниите, България е подложена на явлението „воден стрес“ – ресурсът го има, но разпределението му е неравномерно, редуват се засушителни периоди с наводнения. Липсват мерки по адаптация на климата“.

Той не отрече, че ВиК дружествата понякога извършват несвойствени дейности, „тъй като хората, които им влияят, стоят в сянка, а докато тяхната власт не се изсветли, проблемите ще продължават“:

„Убеден съм, че има малки общински ВиК, в които кметът, който назначава ВиК управителя, от време на време го „юрка“ да прави неща, несвързани с поддръжката и експлоатацията на ВиК съоръженията. Паралелната власт е проблем за всички. Докато в тези оператори не се създаде управленски капацитет, нещата, колкото и да си ги реформираме, няма да има голяма разлика. И обратното, когато има капацитет, дори и дизайнът на системата да е сбъркан, хората ще намерят начин да свършат работата добре“.

Чавдар Георгиев подчерта, че:

„Една от основните причини за проблема във ВиК сектора е липсата на кадри. Отговорността на министър Нено Димов е безспорна. Но са отговорни още и МРРБ, и местните ВиК дружества, редица други длъжностни лица“.

Общ ВиК холдинг – ще доведе ли до положителен резултат?

Според Чавдар Георгиев мащабът на собствеността и на управлението на даден актив обикновено води до положителни резултати:

„Ако имаме държавна компания, би трябвало това да доведе до положителен резултат… Трябва да се започне с обща картина на актуалната ситуация и да се види за всеки район кое е най-належащото, за да се осигурят необходимия ресурс и материалните средства. Да се обединят големите язовири и довеждащите водопроводи в едно дружество, е добра идея. Това ще доведе до възможност за по-ефективно управление“.

Добромир Симидчиев е позитивно настроен към това решение.

„Това ще бъде междинна структура, която ще има пряко влияние върху отделните ВиК структури. Това централно звено ще има възможност да гради капацитет – управленски и технически… Кризата изиграва сериозна положителна роля“.

По думите му окрупняването на ВиК сектора не може да бъде разглеждано като преходен период за концесиониране на някои от дружествата:

„Концесията е тежка форма на аутсорсинг. Извън София има много малко оператори, които са атрактивни. Важно е да се допусне сериозна намеса на частния сектор под всякакви форми на публично-частно партньорство“.

Георгиев добави, че ако се създава такъв холдинг, той трябва да се вкара в списък за дружества, които не подлежат на приватизация и концесиониране:

„Може да се върне законовата норма за ограничаване на допустимите загуби в закона, които да се признават на ВиК дружествата. Това ще накара дружествата да приспособят своята дейност към по-малко загуби и да не допускат безстопанственост. Трябва да се преоцени стойността на природния ресурс вода – не може бутилка литър и половина газирана напитка да струва колкото 100 кубика вода в язовир „Студена“. Когато има такава огромна разлика в пъти между водата като природен ресурс и водата като стока за потребителя, естествено е, че не се цени природният ресурс“.

Кризата с боклука

В студиото на предаването „Неделя 150“ двамата бивши министри коментираха и проблема с нерегламентираните отпадъци, открити на територията на страната:

„България има проблеми с инфраструктурата по третиране на отпадъците. Не се прави нищо за разширяване на капацитета на съществуващите депа. Нямаме инсталация за третиране на опасни отпадъци. Развиват се процеси, които могат да доведат до тежки проблеми след години“, каза Чавдар Георгиев.

Според Добромир Симидчиев потенциалът на кризата с отпадъците е по-нисък от този на кризата с водата:

„Тук говорим за малко-по-нисък контрол. Това е сериозен бизнес. Сега е важно да не се убие добрият бизнес, който спазва правилата, покрай този, който не спазва закона“.

Интервюто с Добромир Симидчиев и с Чавдар Георгиев можете да чуете в звуковия файл.