Проф. Флориан Вирхо: Непростимо е, че в Германия има хора, които не знаят какво е ставало в Аушвиц

Отминаващата седмица започна с Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста. На 27 януари 1945 година Червената армия достига портите на концлагера Аушвиц-Биркенау в днешна Полша. Близо шест милиона евреи са избити по време на Втората световна война, само в Аушвиц смъртта си намират над един милион евреи, роми, православни поляци, съветски военнопленници и хора от други националности.

Всички възпоменателни събития по повод тази годишнина бяха обединени от призива да се спрат опитите за исторически ревизионизъм на един от най-мрачните епизоди в човешката история - националсоциалистическата диктатура в Третия райх, довела до Втората световна война.

Искри на исторически ревизионизъм прехвърчаха между Полша и Русия за вината за избухването на войната. Исторически ревизионизъм изповядва и водещата опозиционна сила в днешна Германия. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“, третата политическа сила в Бундестага, от години се опитва да омаловажи вината на хитлеристка Германия.

Весела Владкова разговаря с проф. Флориан Вирхо от университета в Дюселдорф, един от водещите изследователи на десния екстремизъм в Европа.

„Аушвиц е немски лагер на смъртта, управляван от германци. За мен е важно да подчертая този факт. Важно е да посочим ясно извършителите. Дължим го на жертвите. Дължим го и на нас самите“. Това заяви канцлерът Ангела Меркел при първото ѝ посещение в лагера Аушвиц-Биркенау през декември.

„Аушвиц е част от нашата идентичност и това не подлежи на съмнение“, каза още Меркел, израснала в бившата ГДР, където днес крайнодясната националистическа „Алтернатива за Германия“ събира най-много симпатии. Не на последно място с призивите, германците да се откажат от „култа към вината“.

„Трябва ни пълен обрат в политиката ни за осмисляне на миналото“, призова от своя страна лидерът на „Алтернатива за Германия“ в източногерманската провинция Тюрингия Бьорн Хьоке в реч в Дрезден. И нарече осмислянето на миналото „тъпо“.

Президентът на централния съвет на евреите в Германия Йозеф Шустер е категоричен:

„Говорят за срамен паметник, наричат годините на националсоциализма „дреболия“ - това категорично преминава всякакви червени линии“.

Заиграването на водещата опозиционна сила в Германия с историята се наблюдава и зад граница. Очаквано президентът Франк-Валтер Щайнмайер се съобрази с чувствата на живите свидетели на Холокоста по време на възпоменателната церемония в Яд Вашем. И държа речта си последен.

На английски език. Не всички разбраха защо. Професор Вирхо:

Много е различно. Зависи от обществената прослойка. От една страна е президентът Щайнмайер, който като официален представител на Федералната република добре познава историята.

Има обаче и прослойки, които още в първите години след края на войната твърдяха, че трябва да се престане с това чувство за вина. Такива хора има и до днес и те съвсем не са малко. В същото време има и хора, които просто не са добре и достатъчно информирани, макар историята да е съществена част от учебния материал още в малките класове.

Проучване от последните месеци показва, че половината от учениците в Германия под 14 години не знаят, че Аушвиц-Биркенау е бил концентрационен лагер за систематичното избиване на евреи. Обяснението на професор Вирхо:

С годините се промени начинът на преподаване. Но така или иначе дефицитът е сериозен проблем, защото Аущвиц е символ на целия исторически период на националсоциализма. Така че е непростимо, че в Германия има хора, които не знаят, какво се е вършело в Аушвиц.

За Бьорн Хьоке от „Алтернатива за Германия“ осмислянето на миналото така или иначе е безсмислено. За председателя напарламентарната група на партията Александър Гауланд 12-те години на Третия райх били дреболия. А парламентарният секретар на партията Бернд Бауман иска да промени историческия прочит в Германия: През годините медиите и университетите, журналистите и учителите, оформиха една много едностранчива картина на вечно злия германец. Този образ не отговаря на истината! И наша задача е да го променим!

На практика това не е нов феномен. Още със създаването на Федералната република са се надигали гласове с призив да се сложи край на чувството за вина. Мнозина твърдят и до днес, че не всичко по време на Третия райх е било лошо. Но аргументите им се изчерпват със строежа на магистрали и социалната политика.

Разпространено е и мнението, че не само германците са извършвали престъпления и зверства. Така стигаме до ситуацията днес, когато някои искат да престанем да се вглеждаме в миналото и да започнем да представяме германците и като жертва на хитлеристкия режим.

Ян фон Флокен, чест лектор на събрания на „Алтернатива за Германия“, дори мечтае за връщане към възвеличаването на военното дело на Вермахта: „Години наред в очерняния Вермахт е имало много повече смислени генерали отколкото в днешната ни армия“.

Само до преди десетина години такива публични коментари биха били немислими в Германия. Проф. Вирхо:

Пределно ясно е, че с появата на „Алтернатива за Германия“ такива позиции започнаха да се чуват много по-често и много по-отчетливо. Това наистина е сериозна промяна в Германия. И го отдавам на порасналото самочувствие на хората, които винаги са изповядвали крайнодесни възгледи, но до появата на „Алтернатива за Германия“ не са имали свое политическо представителство.

 „Алтернатива за Германия“ е политическият глас, политическият представител на хората, които споделят националистическите ѝ послания. Като партия, която е представена в Бундестага и във всички регионални парламенти, тя има и ресурсите да влияе върху обществото. Така че възникването на партията придава ново значение на тази съществуваща обществена нагласа.

Обществената нагласа, която коментира професор Вирхо, е различна в източна и в западна Германия. Известно е, че „Алтернатива за Германия“ се радва на значително по-голяма подкрепа в бившата ГДР.

Германската демократична република заявява още със създаването си, че е държавата на антифашистите, която с приемането на социализма е изкоренила проблема веднъж завинаги. Но през всичките години на съществуването на ГДР расистката омраза, антисемитизмът не са били тема на обществена дискусия. А те винаги са съществували и всъщност са в основата на появата на националсоциализма. Така че в бившата ГДР със сигурност болшинството хора са се чувствали антифашисти, но онези, които изпитват омраза към различните раси, са съществували и както знаем днес, съвсем не са били малко.

Сравнително по-голямата подкрепа за „Алтернатива за Германия“ в източните провинции, според мен, не се дължи само на различното отношение към историята. Причината е по-скоро различното отношение към хората от друга раса и етнос.

А в Западна Германия, в първите години след войната, също е имало сериозен отпор срещу приемането на вината за зверствата на хитлеристкия режим. Отне ни много време да преодолеем това. Днес мисля, че в Германия, на всички нива в обществото, има много ясна представа за историята.

В такъв случай, доколко осмислянето на историята на Третия райх е повлияло на възникването на партия като „Алтернатива за Германия“, проф. Вирхо?

Във възприятията на крайната десница за историята има, разбира се, различни течения, но основата е представянето на един положителен образ на Германия и германците. Да се набляга на Бисмарк, например, на влиянието на Германия върху хода на историята в световен план. В същото време да се омаловажава нацисткия режим, като се повтаря непрекъснато, че и други държави, участнички във Втората световна война, са зверствали. По този начин вината на германците не изглежда чак толкова голяма, а самочувствието на днешните германци ще расте. Нещо повече - по тази логика германският национализъм ще се превърне в положителна черта. Така поне разсъждават в „Алтернатива за Германия“.

Мнението на проф. Флориан Вирхо можете да чуете в звуковия файл.