Децата с увреждания остават без рехабилитация заради извънредните мерки

Детето на Николета е с детска церебрална парализа. Николета и съпругът и могат да си позволят в настоящата ситуация да работят от вкъщи. „Макар че е дете и не е толкова застрашен, ние се страхуваме за неговото здраве”, споделя майката.

„Но от друга страна пък прекъсваме рехабилитацията, която е наистина много важна. А тя трябва да е непрестанна и непрекъсната. Сега нямаме яснота колко време ще се наложи да го оставим вкъщи и как това ще се отрази всъщност на здравето. Поне три-четири на ден – гимнастика, има логопед, има психолог, има ерготерапия. За момента сме преустановили тези терапии.”

Николета е сигурна, че липсата на рехабилитация ще има последствия.

„Защото при тях си е важна системната рехабилитация, обслужването, работата с терапевти. И това си е доживотно и ежедневно. Ако става въпрос за седмица-две, да, може да се прекъсне, но при тази неясна обстановка става затруднена ситуацията. Много е трудно вкъщи да се рехабилитира такова дете, дори да има рехабилитатор, който дойде в къщи, да му платиш посещението в къщи. Не всеки има нужните неща, които са необходими за рехабилитация на такова дете. Все пак това са уреди…”, разказва още Николета.

Директорът на Специализирана болница за рехабилитация на ДЦП "Света София" доц. Иван Чавдаров казва, че въведеното извънредно положение го поставя в деликатна ситуация. И през маската обяснява, че работят съгласно инструкциите на оперативния щаб.

„Има разпореждане на Столична каса във връзка със заповед на Националната каса - лечебни заведения за болнична медицинска помощ, изпълняващи клинични пътеки в областта на физикалната медицина да преустановят плановият прием на пациенти. Аз съм изпратил писмо, с което питам заместник-министър Бойко Пенков, шефа на НЗОК и шефа на Столичната каса, както и копие до собствениците, което е Столична община, понеже болницата работи със специфичен ограничен контингент и прави ранна диагностика и комплексна рехабилитация, дали е взето предвид това и предназначение, когато е пусната съответната заповед”, обясни Чавдаров пред БНР и увери, че поне до края на тази седмица ще се работи.

„Пациентите се редуцираха доста. От 100 легла, в момента има около 30 деца. Това е по преценка на родител, не може да накарам никой да дойде на сила. И питам дали да затворя плътно или да продължавам да работя, понеже обслужвам специфичен контингент. В момента сме в извънредно положение. Аз не мога да смятам нищо. Смятат началниците. Каквото ми кажат, това правя, защото ако не затворя, аз влизам в затвора”, посочи д-р Чавдаров.

„Нали знаете, че всички лекари сме военни от запаса. Болницата съм казал - работя с дежурния екип в момента, голяма част от персонала съм го пуснал, защото няма натовареност. Не мога да им плащам заплати. Така че работя според ситуацията. Каквото ми каже щабът. От другите градове не знам каква е ситуацията и всяко едно транспортиране на дете е свързано с риск, така че засега сме спрели приема. И това също сме го обявили”, подчерта специалистът.

„Работим в извънредна ситуация. Страх ме е да персонала, страх ме е за себе си, страх ме е за семейството. Но работим, защото искаме да си обслужваме пациентите. Ако министерството каже „Затваряйте докрай“ – затваряме, щрак – край.”

Николета, чийто син е с церебрална парализа, споделя своите впечатления, че болниците и центровете за деца с увреждания спазват правилата за хигиена.

„Те разполагат и с бактерицидни лампи. В последната седмица виждах, че се пускат. Все пак е болнично заведение и се спазват необходимите предписания. Така че мисля, че там децата са малко по-защитени. А и специалистите са с опит.”

Затова се надява „хората, които имат отношение по въпроса, да помислят дали реално как да продължат децата рехабилитацията, защото за тях е важна и едно такова дългосрочно спиране ще има доста негативен отенък в цялата работа”.