Лошият сценарий е егоистично оцеляване, добрият – повече задружност

В момента светът се организира наново. Започва ново бъдеще. Сегашната криза с коронавируса просто ни показа, че сме прекалено глобални, прекалено свързани и зависими един от друг. Ние, футуролозите, вече говорим за глокализация, т.е. обвързване на глобализацията с локалната, местната икономика. Това каза пред БНР д-р Даниел Детлинг, политолог и футуролог, директор на института за анализи на бъдещето в Берлин.

„За времето след пандемията има два сценария - добър и лош. Лошият в момента го живеем - всеки е настръхнал срещу всеки, егоистично се опитваме да оцелеем... Добрият сценарий предвижда свят, в който сме по-задружни, както в рамките на собствената държава, така и глобално“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„Никой не може да предвиди бъдещето едно към едно. Това се опитват да постигнат прогнозите. Затова предпочитам да говоря за възможни сценарии, защото те са избор, който стои пред нас. Никой няма да избере лошия сценарий, нали? А бъдещето всъщност го носим в себе си, в умовете си“.

Това казва д-р Даниел Детлинг, който съветва политици, партии и бизнесмени. С него разговаря Весела Владкова.

- Как ще изглежда бъдещето след пандемията?

- Както винаги, и за времето след пандемията има два сценария - добър и лош. Лошият в момента го живеем - всеки е настръхнал срещу всеки, егоистично се опитваме да оцелеем, всеки се бори да запази работното си място. А в по-широк смисъл сме свидетели на противопоставянето между Европа и Америка, на Америка срещу Китай.

Добрият сценарий предвижда свят, в който сме по-задружни, както в рамките на собствената държава, така и глобално. Очевидно в бъдеще за предпазването ни от пандемии, глобални зарази и справянето с тях светът има нужда от общи правила и повече взаимопомощ. Когато говорим за изработването на ваксина например очевидно отделните държави не могат да се справят сами, нужно е да обединим сили. Аз съм оптимист и ми се иска да осъществим добрия сценарий.

- Посланията на политиците обаче, поне засега, са продиктувани по-скоро от национален егоизъм в стила на американския президент „Америка на първо място“. Доналд Тръмп дори се опита да купи германска фирма, която работи по създаването на ваксина срещу новия коронавирус. Китай се опитва да постави Съединените щати на колене, спирайки доставките на медикаменти. А европейски компании обмислят връщането на производства обратно на Стария континент. Какво означава всичко това за глобализацията, в която се кълняхме, д-р Детлинг?

- В момента светът се организира наново. Започва ново бъдеще. Корона кризата е по-голям шок от финансовата криза от преди 12 години. Просто много хора са лично засегнати. Коронавирусът е конкретна заплаха. Финансовата криза беше нещо, което хората трудно си представяха, не можеха да пипнат и да видят с очите си. Така че корона кризата променя личния ни живот, личното ни бъдеще и личността ни. Има несигурност в целия свят и тя няма да изчезне с един замах, а ще ни придружава още дълго време. Тази несигурност ще промени политиката, икономиката и обществото.

Изведнъж виждаме, колко неща, които познавахме на теория, са осъществими в реалния живот. Оказа се, че можем да работим добре от вкъщи, че децата могат да учат дистанционно, че можем да общуваме повече с близките си, със съседите. Оказа се, че ако всички преследваме обща цел, можем да я постигнем. Това включва спестяване на енергия, ресурси и пари.

- Живеем в социална изолация. Кризата сега е здравна и социална, но скоро ще се превърне и в икономическа. Какво можем да научим за бъдещето от корона кризата?

- Социалната криза ме изпълва с оптимизъм - вижте, колко солидарни станаха хората! Въпреки социалната дистанция, която трябва да спазваме, много хора се организираха и помагат на възрастните, събират средства за болници, шият маски. И в дигиталния свят си станахме много по-близки с хора от всички краища на света.

А в икономиката въпросът е дали ще съумеем да вложим всички отпуснати милиарди по най-правилния начин, така че след отминаването на пандемията да изградим един по-устойчив свят - както в областта на здравеопазването, така и по отношение на климата. Трябва да инвестираме повече в екология, в иновации, защото те ще ни пренесат в едно по-добро бъдеще. В този смисъл можем да използваме кризата, за да излезем от нея по-силни.

- Животът ни значително забави темпото, до скоро мнозина от нас със сигурност са се оплаквали от забързания начин на живот, от изтощение и изхабяване. Природата ли си отмъщава, д-р Детлинг?

- Дали природата си отмъщава не знам, но със сигурност става дума за реакция на хипербързия начин на живот, който водим. Дори и привържениците на глобализацията са разколебани, дали все още вървим по правилния път. Ние, футуролозите, вече говорим за глокализация, т.е. обвързване на глобализацията с локалната, местната икономика. Защото хората търсят благоденствието не само в широкия свят, а и на местно ниво; не само в мегаполисите, а и на село. А сегашната корона криза просто ни показа, че сме прекалено глобални, прекалено свързани и зависими един от друг.

- Всички се надяваме, че скоро ще имаме ваксина. Дали това ще ни успокои, така че да се върнем към познатия ни досега начин на живот?

- Когато се появи ваксина - а ние се надяваме да е скоро - това със сигурност ще ни даде глътка въздух, но корона кризата ще остави трайни следи в нас. Ще ни направи по-дълбокомислени, по-солидарни, по-социални, по-отговорни към климата, а всичко това е радикална промяна спрямо досегашния ни начин на живот.

- Какво прави корона кризата с политическия елит? Изискват ли такива времена нов тип политици, д-р Детлинг?

- Политиците също се променят пред очите ни. Стават по-сговорчиви, загърбват популистките послания и решения, изобщо популистите губят почва под краката си. Забелязвам, че и социалните мрежи станаха по-кротки и по-конструктивни. Намаля омразата в интернет. Надявам се, че тази смиреност ще има дълготраен ефект.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.