Първият казус в доклада на "Репортери без граници" е спирането на сигнала на "Хоризонт"

"Първият казус, с който България присъства в доклада на "Репортери без граници", е спирането на сигнала на "Хоризонт" и свалянето от ефира на БНР на опитния, както пише в доклада, журналист Силвия Великова, което показва липса на независимост в обществените медии, и захват, който някои политически лидери имат над редакционната независимост точно на тези обществени медии". Това коментира пред БНР журналистката Весислава Антонова, която от години отразява медийната среда в страната, във връзка с информацията, че България остава на 111-о място по свобода на словото в света за трети пореден път в годишната класация на "Репортери без граници". По думите ѝ страната ни е на последното място в ЕС, но и в Европа, в компанията на Турция, Русия и Беларус. 

Антонова уточни, че в рамките на миналата година представители на "Репортери без граници" са имали две ключови срещи в България - с президента Румен Радев и с премиера Бойко Борисов:

"Пред журналисти, още тогава - след двете срещи, те бяха направили много лоши оценки. Дори след срещата си с президента Радев казаха, че България е в ситуация на медийна гражданска война". Тя припомни, че след срещата с премиера Бойко Борисов дори се заговори за създаване на стратегия, която да подобри състоянието на медиите в България:

"Правителството пое ангажимент да бъде изработена такава стратегия. Тя беше възложена на министерството, което на практика следи медиите в страната - това е Министерството на културата. Има дирекция, която се занимава с два много важни въпроса - работи върху въвеждането на текстове в българския медиен закон на новата аудио-визуална медийна директива, до есента България като страна от ЕС трябва да е въвела тези промени. Работи и по един още по-важен въпрос - промените в Закона за радиото и телевизията, които са свързани именно с промяна във финансирането и в модела на управление на БНР и БНТ". 

Журналистката обясни, че в краткото представяне на доклада за свободата на словото на "Репортери без граници" се посочва още напускането на журналистите Миролюба Бенатова и Генка Шикерова от Нова телевизия, като в документа се посочва, че има напускане на редица журналисти от тази медия, след като братята Домусчиеви са я придобили.

"Посочва се и назначаването на Емил Кошлуков като генерален директор на БНТ, което според доклада на "Репортери без граници" е довело промяна на редакционната политика, която е станала видимо проправителствена. Споменава се и корупцията и съдружието между медии, политици и олигарси. Много често в този контекст като явление се посочва името на депутата от ДПС Делян Пеевски. Име, което символизира тази тенденция - пише в доклада", коментира още Весислава Антонова.

Тя обясни, че методологията на изготвянето на доклада на "Репортери без граници" е чрез работа с представители на местните медии, които ѝ помагат в попълването на специални анкетни карти, в които има редица ключове въпроси, показващи какво е състоянието на свободата на медиите и на професията в дадената държава:

"Така че тази ниска оценка, е реакция на общността. Проблемът обаче е, че тя е само на професионалната медийна общност. Очевидно тези, които правят законите и от които зависи нещо да се промени, не променят. Защото в доклада се отчита засилването на юридическия натиск към независимите медии". Журналистката уточни, че това показва, че не само изпълнителната власт, но и съдебната се включва в битката за влияние в медиите:

"Посочват се натиски от страна на прокуратурата върху определени медии. Започват проверки в медиите, от които после ние не знаем какъв е резултатът, и това е проблемът".

По думите ѝ много наблюдатели на медийния пазар са очаквали тази година страната ни дори да е на 113-о място в класацията.

В контекста на пандемията от коронавируса Весислава Антонова коментира, че в доклада на "Репортери без граници" се акцентира, че следващите 10 години ще бъдат решаващи за журналистиката и изобщо за журналистическата професия в световен мащаб:

"Те посочват елементите на тази криза, която ще е геополитическа, технологична, икономическа, на доверието и на демокрацията. Икономическата криза е изключително важна, защото на медиите по света, не само в България, вече им се налага да вземат непопулярни мерки. Те са на практика без приходи поради модела си на издръжка - основно пред реклами, които сега са спрели. Затова медиите намаляват екипи, освобождават журналисти и намаляват заплати".

Според журналистката най-страшното и най-неприятното нещо ще е, ако компромисът и оцеляването надделеят над свободата - свободата на изразяването, свободата на мнение, свободната воля да бъдеш критичен към властта. 

Цялото интервю на Даниела Якова с Весислава Антонова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.