Петер Линтъл: Разпадане на Палестинската администрация не е изключено

„В Европейския съюз сме убедени, че една анексия ще е несъвместима с международното право, и продължаваме да подкрепяме решаването на близкоизточния въпрос чрез две държави.“ - това в общи линии бе посланието на германския външен министър Хайко Маас към израелската публика.

Маас посети Ерусалим и в Аман в сряда. „Сериозна загриженост“ и „несъвместима с международното право“ са все изтъркани фрази, които звучат може би твърде меко в момент, когато израелското правителство се кани да узакони властта си над територии, завзети със сила преди 53 години.

Не трябваше ли представителят на водещата европейска сила да се изрази малко по-ясно? Нещо като: „Не можете да придобивате територии със сила - това няма как да стане без последици!“

„Това е резонен въпрос и хората в Германия също си го задават,“ смята доктор Петер Линтъл от Германския институт за международни отношения и сигурност и допълва:

„Маас не каза нищо заплашително от германска страна, но даде да се разбере, че ще има сериозни последици за Израел от страна на някои страни от Европейския съюз и Германия няма да им попречи. Това, разбира се, бе един твърде сдържан жест и хората се чудят дали ще бъде достатъчен. Но не мисля, че Маас не остави никакво впечатление у израелците. Съдейки по израелските медии, поне върху политическия център думите му имаха отражение.“

Германският външен министър се опитваше да убеди тази част от правителството на Израел, че евентуално анексиране на Западния бряг ще има неблагоприятни последици от страна на  израелските съседи.“

Израелският колега на Маас - Габи Ашкенази, отговори на тези доводи повече от двусмислено, не пропускайки да отбележи колко цени плана на американския президент, подаряващ на Израел голяма част от Западния бряг:

„Мирната инициатива на президента Тръмп представлява голяма възможност. Ще следваме плана с отговорност, в пълна координация със Съединените щати, като ще поддържаме мирните споразумения - действащи и бъдещи - и стратегическите си интереси. Ще го направим в диалог с нашите съседи“.

Това, разбира се, е нещо, което премиерът Бенямин Нетаняху не обича да чува, отбелязва Линтъл. Защото Нетаняху предпочита диалог със Съединените щати, а не със съседите на Израел.

„Изказването на Габи Ашкенази илюстрира неясното отношение към въпроса за Западния бряг на блока „Синьо и бяло“ - тази част от управляващата коалиция, която не е от десницата. Действане в координация и диалог със съседите, всъщност означава, че анексията е невъзможна, защото Йордания и Египет никога няма да се съгласят. Изглежда Ашкенази и военният министър Бени Ганц са тези, които могат да бъдат убедени, че анексията не бива да се случва“, коментира Линтъл.

Че в управляващата коалиция има разногласия, призна през седмицата и член на израелския кабинет. Но ако все пак Ашкенази и Ганц се огънат и Нетаняху постигне своето?

Йордания е смятана за стълб на стабилността между палестинци, сирийци и иракчани. Но над половината от населението ѝ е с палестински корени. Едностранни израелски действия може би ще я засегнат почти толкова, колкото и самите палестинци. Ще предизвика ли евентуална анексия на Западния бряг ефект на доминото в Близкия изток?

„Като оставим настрана войните в ивицата Газа, през последните 15 години след Втората интифада до голямо въстание на Западния бряг не се стигна. Този път обаче събитията могат да се развият по различен начин, защото анексиране на части от Западния бряг ще бъде последният пирон в ковчега на бъдещата палестинска държава. Така че е напълно възможно да станем свидетели на разпадане на Палестинската администрация и на сблъсъци между израелци и палестинци,“ казва Линтъл:

„Най-лошият сценарий ще е насилието да „прелее“ от западния на източния бряг на Йордан - в Йордания. Достатъчно зле ще е едно денонсиране на мирния договор между Израел и Йордания - предвид значението на сътрудничеството между двете държави в сферата на сигурността.“

Посланията на Маас в Ерусалим бяха може би толкова резервирани, че е трудно да преценим как Европа ще процедира след евентуални израелски анексии в Западния бряг. Ще продължат ли постарому блестящите икономически отношения (30 милиарда евро обмен през 2019-та), сътрудничеството в научните изследвания?

„Европейският съюз няма да пристъпи към санкции против Израел, защото някои страни-членки - Унгария, но също и Австрия - ще наложат вето върху такива мерки. Но е възможно други страни-членки да признаят палестинската държава. Други членове на Евросъюза в момента обмислят какви действия да предприемат, ако не се стигне до консенсус за санкциите. Така че не мисля, че отношенията между Европа и Израел ще продължат постарому,“ смята Петер Линтъл.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.