Спират претоварените с дървесина камиони в Малко Търново

Сечта в Странджа неведнъж е поставяна на фокус от граждани, които в притихналата планина чуват само шума на резачки и от такива, които по безлюдните пътища виждат само камиони, натоварени с дървесина.

Неведнъж темата е поставяна на дневен ред, провокирана именно от тези гледки на камиони, натоварени с дървен материал, заминаващи или към пристанище в Бургас, или към близкото дървопреработвателно предприятие. Именно тези превозни средства и този бизнес носят само негативи на нашата община, в която не влиза и стотинка от дейностите, посочва кметът на Малко Търново Илиян Янчев. Сечта е узаконена, но е безогледна, казва той. Тези камиони рушат нашите пътища, затова поставих срок пред директорите на горските стопанства, пояснява той:

„Сложил съм знаци на всички общински пътища - това са отбивките за Бръшлян, Заберново, Калово. На всички общински пътища - знак до 15 тона и така ще спрат да минават ТИР-ове с дървесина, защото аз разбирам това, че тези ТИР-ове носят дърва над 40 тона и смачкват пътищата, които трябва да се ползват от жителите на тая община. Те, така или иначе, са малко и искаме да привлечем други. Е, как да привлечем да дойдат, когато нямаме пътища и не може ние да ги правим. Миналата година дадохме 50 000 лева за ремонт, за да направим пътя до Църногорово, до всички тракийски култови гробници, за да може да се ходи спокойно, а само след няколко месеца този път беше разсипан и беше разсипан точно от тези коли“, коментира кметът.

След Нова година забраните ще действат, казва Янчев.

От Югоизточното държавно горско предприятие поясниха, че не са запознати с този ултиматум, но ще търсят някакво решение, съвместно с фирмите, които добиват, ако бъде въведена забраната. Това коментира заместник-директорът Станимир Сотиров. Горските служители преценяват на място кубатурата, която е натоварена, но нямат техника да изчислят теглото на дървесината. А относно изсичането на планината, Сотиров е категоричен, че у нас се добива по-малко, отколкото се възстановява гората. 25 000 кубика, например, са разрешени за добив в горското стопанство в Звездец за тази година, а 20 000 кубика - в Кости.

„Специално в тези две горски стопанства се разчита на естественото възстановяване на гората. Така е в цяла Странджа. По принцип се извеждат такива системи от сечи в Странджа, които да подпомогнат естественото възстановяване. Никъде не се секат на голо, с изключение на пожарища, но Странджа е защитена донякъде, рядко са пожарите там“, казва Сотиров.

Нарушения в горите има, но не всичко, което виждат хората е нарушение. Това е мнението на Владимир Димитров, лесовъд, бивш директор на ПП „Странджа“ и председател на туристическото сдружение „Зелена Странджа“. Хората виждат камионите с дървесина, но те идват от една голяма територия, където 80% от планината е гора, казва той. Но посочва друг проблем:

„Изсичането на едрата дървесина, за която от години няма пазар, но тя планово се изсича и остава да гние на временните складове в гората. Такива случаи има много, ние се натъкваме непрекъснато на трупи, дебели стебла, вековни дървета. Изсича се, продава се по-тънката дървесина, едрата дървесина остава, изгнива. Всъщност, това е най-ценният ресурс, който не бива така да се похабява“, казва Димитров.

В Странджа не се случва нищо фрапиращо в тази посока, добавя Владимир Димитров, просто най-често се сече там, където е достъпно и затова прави впечатление на хората. Но алармира, че трябва да се има предвид влиянието на вредителя дъбова коритуха и лесоустройствените планове да бъдат променени спрямо него.

Нарушения при дърводобива в Странджа има, но те са единични, коментират от държавното предприятие. А проблемите в горите са други и често извън нашето полезрение. Остава да видим дали камионите ще продължат да рушат инфраструктурата в една от най-бедните общини у нас или в Малко Търново ще успеят да решат този въпрос.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.