След прекратяване на огъня - взаимни обвинения за нападения в Нагорни Карабах

Сили на Азербайджан и на етнически арменци си отправиха взаимни обвинения в предприемането на нови нападения във и около спорния регион Нагорни Карабах, два дни след сключеното в Москва прекратяване на огъня. По официални данни жертвите от двете страни след подновяването на конфликта на 27 септември са почти 500.

Русия, с посредничеството на която беше договорено прекратяването на огъня, призова и двете страни да го спазват. Руският външен министър Сергей Лавров изрази надежда за възможно най-скорошно решение на кризата:

"Виждаме, че досега това споразумение не се спазва изцяло. Военните действия продължават".

Лавров разговаря в Москва с външния министър на Армения Зохраб Мнацаканян, който обвини Азербайджан в опити за разширяване на влиянието на Турция в региона и участието на турски наемници на азерска страна - обвинения, които Анкара отрича. Като заяви, че мирни преговори са възможни единствено след пълно прекратяване на огъня, Мнацаканян подчерта:

"Ситуацията подкопава сигурността на целия регион. Сънародниците ми в Нагорни Карабх са изправени през заплаха за съществуването си, която се засилва през последните няколко десетилетия и за която говорихме непрестанно".

На срещата на външните министри от Евросъюза в Брюксел днес Люксембург повтори призива на блока Турция да направи повече за прекратяване на военните действия, които се водят в близост до азерски газопроводи и нефтопроводи.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви, че не знае кога ще започнат преговорите с Армения за спора около Нагорни Карабах, но настоя Турция да бъде включена в процеса.  Т.нар. "Минска група", сформирана, за да посредничи в конфликта и водена от Франция, Русия и Съединените щати, според Алиев е пристрастна и Турция, която описа като световна сила, заради участието ѝ в конфликти като тези в Сирия и Либия, трябва да бъде част от процеса.