Мария Спирова: В България и Великобритания наблюдаваме два отчаяни популистки режима

„Протестите днес са протести не само на поколението, което се чувства измамено от 2013-а, но и на поколението, за което 2013-а беше още някакво парти, защото те бяха деца.“

В България и Великобритания наблюдаваме два отчаяни популистки режима, при които липсва управленска компетентност, но за сметка на това цялата инвестиция на ресурси се излива в управление през пропаганда, смята журналистът.

„През обещания, които от кота нула са неизпълними и биват шприцовани отгоре с още обещания, които от кота нула са неизпълними. Това са хора, които нямат никакъв проблем да дадат заден ход за нещо, в което са се клели в предишните седмици. До пълно побъркване на публиката. До невъзможност на публиката въобще да ги държи под контрол. Идеята е обществото да бъде зашеметено и да се оттегли в личното си пространство и да ги остави да управляват по телевизора“, коментира Мария Спирова. По думите й, в България това се случва през джипка, а във Великобритания по по-префинен начин. 

Мария Спирова е доброволец, участник в изпитания на ваксината на Университета в Оксфорд срещу Covid-19.

„Една личност не може да се свежда до понятието антиваксър. Аз напълно уважавам скептицизма на хората към фармацевтичната индустрия. Не искам да се обръщам към хора, които проявяват този скептицизъм, с идеята, че по принцип са сбъркали. Не, по принцип не са сбъркали, но реалността, в която се намираме, е една и съща“, коментира журналистът.

„За мен ваксината е най-вече начин да се преодолее тази пауза, в която светът изпадна през тази година и от която не може да излезе. Защото хората, които са уязвими, могат да бъдат защитени. В крайна сметка не е нужно всички да си поставим тази ваксина“, заяви Спирова пред БНР. Ваксината би помогнала и на тези, които смятат че нямат нужда от помощ, да живеят свободен живот, допълни журналистът.

Ние сме в етап, в който ваксината все още се тества за безвредност и ефективност едновременно, уточни Мария Спирова.

В хода на следващите месеци учените очакват да установят дали при доброволците, срещнали се с вируса, ваксината „помага на организма повече, отколкото една нормална здрава имунна система би си помогнала сама“.

При клиничните изпитания потоците се разделят на две – на едната група се поставя ваксина срещу менингит (в случая плацебо), а на другата – реална ваксина срещу Covid-19.

„Това е тънкостта на изследването. Идеята е доброволните участници да не знаят коя ваксина им е поставена, за да не могат неволно, знаейки какво се случва, да сътрудничат на лаборантите и на учените, като им дават обратна връзка, която те биха искали да чуят. На практика ние трябва да не знаем, това знание да не предопределя поведението ни.“

Самото изпитване трае десет месеца, а двете получени дози ваксина са били разделени от едномесечен интервал. Спирова ще научи едва през 2021 г. коя от двете ваксини са й поставили.

„Когато се мащабира едно такова изпитване, когато хиляди хора получат ваксина, обикновено някой от тях получава реакция, която не е желана. Това е част от естеството на работата с медикаменти. В този смисъл не съм била изненадана, че се стигна до спиране на проучването“, изтъкна Мария Спирова.

По време на клиничните изпитвания от доброволците се очаква да спазват строг режим, докладват, взема им се кръв.

„Ние получаваме цяла „библиотека“ от PCR тестове, която държим вкъщи, всеки петък си ги поставяме сами и ги изпращаме с бърза услуга до определена лаборатория. Всеки понеделник получавам sms с резултат“, разказа още Мария Спирова.

Мнението в детайли чуйте в звуковия файл.