Как ще се промени външната политика на САЩ след изборите

През последните четири години Доналд Тръмп загърби редица принципи на американската външна политика, следвана десетилетия наред. В каква степен резултатът от днешния вот ще се отрази на бъдещото поведение на Вашингтон на международната сцена.

Светът според Доналд Тръмп се определя от националистическата идеология „Америка на първо място“ и Съединените щати трябва да се отърват от международните споразумения, които не са в полза на страната. Неговата външна политика се основава на икономическия интерес, едностранна е и разбиваща статуквото. Не на последно място е и личният момент и личните отношения на Тръмп със световни лидери.

А светът според Байдън се приближава повече към традиционно познатата роля на Америка, а интересите й са защитавани вътре в международните институции, основани след Втората световна война, съюзниците й споделят традиционните демократични ценности. Байдън вижда света като съюзи, в които Америка е лидер на демократичните държави, и се бори с международните заплахи. Колкото и противоположни да изглеждат тези философии между Тръмп и Байдън има общи позиции във външната политика - кои са те.

Тръмп вече промени света

За четирите години, откакто е в Белия дом, Доналд Тръмп успя да промени света и той трудно би се върнал към това, което беше.

Чарлс Шапиро дълги години е посланик на Съединените щати в различни точки на света.

„Президентът Тръмп и тази част от Републиканската партия, която го подкрепя се фокусираха върху това Америка да е първа и това означава останалият свят и традиционните съюзници да бъдат игнорирани. Видяхме превес на двустранните вместо многостранните отношения, независимо дали става въпрос за НАТО, Световната здравна организация, Световната търговска организация или инфраструктурата на международните отношения, която всъщност беше изградена от самите Съединените щати преди 70 години след Втората световна война“, каза Шапиро.

Основните разлики във външната политика между Тръмп и Байдън засягат подхода към съюзниците, климатичните промени и Близкия изток. Настоящият президент обиждаше съюзниците и хвалеше автократични лидери. Ако Байдън влезе в Белия дом, то той първо ще иска да възстанови обтегнатите отношения, особено в НАТО.

САЩ да разберат, че вече не са доминираща сила

Според посланик Шапиро Съединените щати трябва да осъзнаят, че вече не са доминираща сила в света.

„Трябва да осъзнаем, че вече не сме доминираща сила и да започнем да мислим, че сме голям и много важен играч, но не и доминираща сила. Трябва да разберем, че влиянието ни се засилва чрез организации като СЗО, Световната търговска организация и чрез всичките ни търговски споразумения и съюзи. Не може да казваме на света какво да прави - това е подходът на Тръмп - той казва как ще стоят нещата , Америка е първа и останалият свят трябва да ни следва“.

Различията – климат, Близък изток…

Приоритет за Джо Байдън е борбата с климатичните промени и той вероятно ще върне страната към Парижкото климатично споразумение, за разлика от Тръмп, който смята, че то води до закриване на работни места.

Двамата имат различна визия и за Близкия изток. За Тръмп Саудитска Арабия е най-близкият съюзник в региона, крайъгълен камък в антиранския съюз. Според дипломатите Байдън би имал друг подход към Рияд. Но пък и той като Тръмп е твърд поддръжник на Израел, а словосъчетанието израелска окупация не е включено в предизборната му платформа за външна политика.

Въпреки това Байдън няма да води същата политика в Близкия изток, не се очаква да обяви, че израелските селища не нарушават международното право, нито пък ще подкрепя едностранните планове на Израел да анексира Западния бряг. Но това, което би останало същото, дори ако има промяна в Белия дом, е желанието и на Байдън да сложи край на вечните войни в Афганистан и Ирак.

Политиката към Русия - без промяна

Той също не би намалил рекордно високия бюджет на Пентагона, няма изгледи да се промени и политиката спрямо Русия.

„Отношенията на администрацията на Тръмп с Русия наистина накараха повечето американци да изпаднат в недоумение, особено тези, които са израснали в Студената война. Много избиратели не разбират защо Тръмп има такава наивна връзка с руския президент Владимир Путин. И честно казано, голям брой от републиканските гласоподаватели, традиционните привърженици на Републиканската партия, също са загрижени за Русия и особено от действията й в Източна Европа, в Сирия, по отношение на човешките права“, каза Шапиро.

Големият приоритет - Китай

Големият приоритет на американската външна политика е Китай и през последните 4 години бяхме свидетели на челен сблъсък между Вашингтон и Пекин, търговски войни, антикитайска реторика за пандемията.

„Администрацията на Доналд Тръмп засили фокуса към Китай и търговията с Китай. Демократическата партия е отчасти на същата позиция. В този смисъл републиканците накараха демократите да се приближат към дясното в политическия спектър по отношение на Пекин. И това е чудесно. Обзалагам се, че администрация на Байдън не би влязла в такава търговска война с Китай, която се води в момента с митата. Но отговор би имало, макар и с други нюанси“, каза Шапиро.

Без спор за враговете на САЩ

Между Байдън и Тръмп няма спор за това кои са враговете на Съединените щати. През последните 4 години Доналд Тръмп изведе едностранно страната от ядрената сделка за Иран, стана първият американски президент стъпил на севернокорейска почва и се опита да води преговори с Ким Чен-ун.

„Очевидно е, че Иран всъщност е по-близо до създаването на ядрено оръжие, отколкото беше преди 4 години. И Северна Корея е по-близо до разработване на ядрени ракети, които да достигнат територията на Съединените щати. За следващата администрация това ще е предизвикателство, независимо дали начело е Тръмп или Байдън“, посочи Шапиро.

С Доналд Тръмп начело Съединените щати станаха непредсказуеми не само за враговете си, но и за съюзниците си. Дори Джо Байдън да се опита да върне старата роля на страната, съмненията дали Америка може отново да тръгне в друга посока остават. Но едно нещо в света вече е променено безвъзвратно - дълго време Съединените щати бяха единственият играч, сега играчите са повече. Това, разбира се, не означава, че Вашингтон е извън играта.

Репортажът може да чуете от звуковия файл.