Отзвук от II Фестивал на камерната опера

Идеята за създаването на този форум е на режисьора Петко Бонев, който преди година покани няколко състава с техните камерни продукции. Това бяха Старозагорската опера, Кварто квартет и Bellа voce, Симфониета Враца и Малък оперен театър. Патрон на първото издание беше проф. Павел Герджиков, а тази година беше оперната прима и камерзенгерин на Виенската държавна опера Красимира Стоянова, която поздрави участниците с видеозапис, тъй като не успя да пристигне за откриването.

Фестивалът започна с фотоизложба, посветена на творчеството на Бояна и Радостин Чомакови, дълги години работили в различни оперни театри в страната и оставили ярка следа в сценографията и костюмографията. Сред знаковите им постановки са „Аида“, „Княз Игор“, „Кармен“, „Хан Крум“ и много други на сцената на Софийската опера, където са от 1978 г.

Преди година в програмата имаше само едно детско заглавие. Сега за децата бяха отделени сутрините в събота и неделя. Имаше и концерт, на който млади таланти от Софийското музикално училище се представиха пред публиката.

Фестивалът беше открит от „Малък оперен театър“ с непознатата опера „Дзането“ на Пиетро Маскани. Времетраенето на тази лирична сцена е около петдесет минути. Представена е в Пезаро през 1846 г. като част от тържествата, посветени на Джоакино Росини, а изпълнители са били две студентки от музикалния лицей. У нас я представиха Венера Мелеки – в ролята на Силвия, и Анита Дафинска – на Дзането, съпровождани от пианистката Зорница Гетова и с ръководството на Никола Петров. Сцената е написана след „Селска чест“ и въпреки че е имала успех и е изпълнявана на големите оперни сцени, през цялото време се питах това същият Маскани ли е, който е създал разтърсващата със силата на емоцията и с красивата музика „Селска чест“. Венера Мелеки и Анита Дафинска представиха достойно операта на Маскани.

Втората вечер беше посветена на 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен и включваше няколко творби. Основен изпълнител беше Симфониета Враца, умело ръководена от Никола Петров. След богатото на концерти лято съставът беше в превъзходна форма. Програмата откри увертюра „Леонора I“, последвана от великолепната концертна ария „A, perfido“, изпълнена от Теодора Петрова. Първата изпълнителка на тази ария била Йозефа Душек, в която, казват, бил влюбен Моцарт и за която написал концертната ария с облигатно пиано „За да не те забравя“. На манускрипта на Бетовен е написано, че арията е посветена на графиня Жозефин ди Клори-Алдринген. Теодора Петрова успя да предаде богатата палитра от чувства, разкъсващи героинята – отчаяние, яд, желание и любов. Третата пиеса беше хореографският прочит на Валери Миленков на рицарския балет, създаден за карнавалния сезон в Бон за граф Валдщайн – един от меценатите на младия Бетовен. В пресата тогава излиза бележка, че това е творба, написана от самия граф, и името на Лудвиг никъде не е отбелязано. Солистите от балет „Арабеск“ представиха историята на любовта между сина на боговете и земна девойка и възтържествуването на тази любов, преминала през смъртта. След балета Стефани Кръстева, Емил Павлов, Андрея Мирчев и Стефан Димитров изпълниха незавършената комична опера „Измаменият младоженец“ от Моцарт. Запазени са само двайсет минути от първото действие. И отново в този фрагмент не открих онзи гениално забавен композитор, очаровал света с оригиналните и неповторими ситуации и искрящи музикални изненади, вплетени в другите му комични опери. Младите певци бяха много артистични, представиха със замах интригата и героите, които нямаха кой знае какви вокални изяви, възложени им от автора. Последната пиеса в програмата беше незавършената опера на Бетовен „Огънят на Веста“. Той пише музика само към първата сцена от либретото на Емануел Шиканедер и изоставя проекта. Теодора Петрова и Михаил Михайлов бяха влюбените Воливия и Сартагонес, Андрея Мирчев изпълни Мало, решен да провали любовните планове на двамата, а Пламен Кумпиков представи бащата, недоволен от избора на дъщеря си. Тук за кратко проблеснаха някои ефектни музикални нюанси, но като цяла явно Бетовен не е бил възхитен от идеята за подобна опера. Изпълнителите обаче бяха сърцати и отдадени, доколкото им позволи създаденото музикално съдържание. Цялостната концепция на вечерта е на Петко Бонев.

Следващата фестивална вечер беше на учебния оперен театър при АМТИИ, Пловдив. Представиха легендарния „Ба-та-клан“ на Жак Офенбах. Певците Ли Минхуи, Вай Шуайтунг, Ванг Йе и Ангелос Кникос бяха съпровождани от оркестъра на пловдивското музикално училище с диригент Алия Хансе. Това беше една чудесна копродукция, която дава прекрасна възможност за изява и на студентите, и на децата от оркестъра. Режисьор на постановката беше тенорът Ивайло Михайлов, който беше развил динамичен, закачлив мизансцен, напълно подходящ за сатиричната музика на Офенбах, изпълнена с остроумни хармонии и мотиви. Сценографските решения са на доц. д-р Димитър Воденичаров и неговите студенти в Академията, а певците са на проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, ректор на АМТИИ, която подкрепя изявите на учебния оперен театър.

В звуковия файл чуйте интервю с Ивайло Михайлов.

От всички фестивални вечери пропуснах гостуването на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ от Велико Търново, затова преминавам направо към финала. Фестивалът беше закрит с триптиха на Парашкев Хаджиев „Парадокси“. Това беше последната премиера на камерна опера Благоевград, която те осъществиха само няколко седмици преди да пристигнат в София. Това е и първата постановка на новото ръководство, замислена още за месец март, но отложена заради пандемията. Режисьор беше Петко Бонев, художник Манол Стоянов. На пулта застанаха Светослав Борисов за „Развод“ и Светлана Галианова за „Крадецът“ и „Подаръците“. В първата пиеса ролите представиха Пламен Кумпиков – съдията, Таня Радева-Лазарова – Ариела, и Георги Димитров – Ранси. Историята на О`Хенри за любовта и раздялата беше забавно разиграна, а певците бяха пленителни в нелеките вокални задачи, поставени от автора. Втората миниатюра също беше подходящо и пестеливо разположена в актьорската умелост на Пламен Кумпиков – Хари, и Георги Димитров - Хигинс. Неочакваната развръзка развесели публиката. Най-нежната и отново с неочакван край трета част „Подаръците“ разкри лиричната страна в актьорския талант на Георги Димитров - Джим, който участва и в трите опери. Венера Мелеки беше завладяваща Делла.

В заключение бих посъветвала зрителите, ако догодина чуят за фестивал на камерната опера, да обърнат внимание на програмата. Със сигурност ще открият най-малкото нещо нечувано. Надявам се и в тези времена на дистанция и ограничения на броя на изпълнителите да бъдат поставени повече камерни творби, за да бъде още по-разнообразно следващото фестивално издание. Добра беше идеята по-голяма част от събитията да бъдат разположени в залата на кино „Люмиер“, която дава повече възможности и удобства и за изпълнителите, и за публиката.