Международните теми от седмицата: Нов президент на САЩ и нова ваксина срещу Covid-19

Най-широко място в новинарските емисии и тази седмица заемаха следизборните новини от САЩ. Там, след близо пет дни драматични обрати в изборните резултати, за нов президент беше обявен Джоузеф Байдън. Кандидатът на Демократическата партия успя в последния момент да обърне в своя полза резултата в ключовия щат Пенсилвания. Това му беше достатъчно, за да си осигури повече от необходимите 270 гласа в Избирателната колегия, за да бъде утвърден като стопанин на Белия дом за следващите четири години. Впоследствие стана известно, че Байдън е надделял и в четири от шестте останали щата, в които броенето продължи по-дълго - Невада, Мичиган, Аризона и Джорджия, а Доналд Тръмп има преднина в Северна Каролина и Аляска. В национален мащаб бюлетините, подадени за Байдън, са 5 милиона повече, отколкото за Доналд Тръмп.

В победната си реч Джо Байдън обеща да обедини нацията. Той състави екип от експерти, което да работят за справяне с пандемията от коронавирус. Сред другите приоритети, които Байдън посочи, са преодоляването на расизма и съживяването на икономиката. „Америка се завръща!“ - такова уверение, според екипа на Байдън, са получили в телефонни разговори с него лидерите на съюзнически държави като Великобритания, Франция и Германия. Джо Байдън получи поздравление и от Китай, но Русия, продължава да се въздържа от подобна стъпка с аргумента, че изчаква приключване на следизборните процедури.

Настоящият президент Доналд Тръмп продължава да не признава загуба на изборите. Негови представители са внесли съдебни искове за предполагаеми нарушения и измами в преброяването на гласовете в няколко щата.

Твърденията на Тръмп, че подадени за него близо 3 милиона гласа са изтрити, бяха отхвърлени от федерални и щатски институции и компании, които отговарят за сигурността на изборите. Те излязоха с общо изявление, в което се казва, че вотът на 3 ноември е бил най-сигурният в американската история и няма никакви доказателства гласуването да е било опорочено.

Боевете за Нагорни Карабах тази седмица бяха прекратени със споразумение, което Армения и Азербайджан сключиха с посредничеството на Русия. Според текста на споразумението, управляваната от етнически арменци област Нагорни Карабах продължава а съществува, но с неуточнен статут на фона на стремежите на Ереван да издейства независимост на тази територия от Баку. Армения трябва да върне на Азербайджан всички територии около Нагорни Карабах, които Ереван контролира след конфликта в началото на 90-те години. Освен това Азербайджан си запазва важни райони, което завзе при боевете в последните седмици - сред тях важният град Шуша. По линията на съприкосновение Русия разполага близо 2 хиляди свои военни с тежка бойна техника, които ще трябва да гарантират мира.

Армения прие драматично споразумението. „Неизразимо болезнено за арменския народ“ го нарече премиерът Никол Пашинян, но мотивира подписа си под него с това, че едно продължаване на конфликта би нанесло по-големи вреди на Армения. Приемането на тази сделка обаче предизвика и протести, като гневни арменци нахлуха в сградите на правителството и на парламента. И докато в Армения се гневят, в Азербайджан празнуват. Президентът Илхам Алиев демонстрира задоволство от споразумението, а Турция нарече документа „свещен успех“ за своя съюзник Азербайджан.

Разпространението на коронавируса по света продължи да се засилва. Общият брой на официално обявените заразените тази седмица надхвърли 50 милиона, а починалите вече са над 1 милион 250 хиляди. Най-засегната държава остават Съединените щати, където са една пета от случаите.

На този фон от американската фармацевтична компания „Пфайзер“ обявиха пробив в създаването на ваксина срещу Ковид 19. Разработената заедно с германския им партньор „БайОнтек“ ваксина е показала над 90 процента ефективност. Според изпълнителния директор на „Пфайзер“ Албърт Бурла първите доставки могат да бъдат направени още до края на тази година. Европейската комисия одобри договор с компанията „Пфайзер“, според който 300 милиона дози от бъдещата й ваксина ще бъдат купени за страните-членки на ЕС.

Да следват пазарните стандарти и екологичните цели на ЕС - за това се договориха през седмицата страните от Западните Балкани. С техните декларации завърши съдомакинстваната от България и Северна Македония среща от т.нар. Берлински процес. В официалните си изявления след срещата, премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев не засегнаха въпроса за споровете, заради които България все още не приема рамката за преговори между ЕС и Северна Македония.

Три дни по-късно в Народното събрание вицепремиерът Красимир Каракачанов заяви от името на правителството, че тази седмица не се е стигнало до никакво ново решени, но за София въпросът остава открит. От своя страна Зоран Заев, след като се върна в Скопие, определи водените в София разговори като „конструктивни и приятелски“ и изрази надежда, че те ще продължат и ще бъде намерено, по думите, му „общо печелившо решение“.