Истории за чужденци в България и българи в чужбина

В интервю на Добринка Добрева д-р Сагър Ал-Анези, който е роден в Кувейт и е завършил медицина в България каза:

„Няма бедна държава, има бедни хора“, допълни д-р Сагър Ал-Анези, който работи в пловдивското село Трилистник.

„Най-важното е да опазя моето здраве, за да обърна внимание на всички“, подчерта д-р Сагър Ал-Анези.

„Уважението към човека, към човешкото, това според мен е най-важното, защото дори и да сме различни 100%, но ако уважаваме другия човек, ще уважаваме всичко, което идва с него – религия, култура и ще сме  по-богати хора с това знание“, подчерта лекарят.

Красимир Мартинов представи историята на Даниел Монтильо от Чили, който среща съпругата си преди 15 години на круизен кораб и решава да продължи живота си в България. Даниел Монтильо е създал сайта foreigner.bg.

„Има много неща, които се промениха, но проблемите са с бюрокрацията, трудно е да си направи човек документи, в 21 век, когато много неща са онлайн, тук все още се работи по стария начин“, каза Даниел Монтильо пред Венета Николова от Радио България.

Малвина Митева е студентка в пети курс в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Имаме и български неделни училища, където се разбира какво точно трябва да научим. Има доста преподаватели, които могат да те подготвят и след попълването на теста започва очакването“. Това каза Малвина Митева в интервю на Елена Паскалова от Радио България на БНР.

Катерина Довган е от украинския град Приморск. Завършила е полска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„В университета също моите колеги много ми помагаха, дори имам трима приятели, с които и до днес си общуваме“, допълни Катерина Довган.

Анастасия Романова е от град Тараклия в Молдова, студентка втори курс в специалност икономика и бизнес в Университета за национално и световно стопанство.

„Имам стипендия с добри оценки. Родителите ми дават пари, защото все още не работя“.

Маргарита Лазарова е наша сънародничка, която живее от 20 години в Италия. Тя се е посветила и на просветителска работа. Създава приказки за българчета в различни точки по света.

„Тези 20 години не са ме откъснали от България по никакъв начин, тук има доста българи- събираме се говорим, общуваме и за всички държа да подчертая, че тук няма българи от малцинствата и българи, които са чисти българи - всички сме заедно. Даже скоро една радостна вест, на едно семейство от малцинствата детенцето е родено тук, пораснало  е тук и в момента е записано в университета и всички се радваме, защото е българче. Всеки помага с каквото може на другите, понякога има завист, това е  типично българско, но ако някой изпадне в беда, всички се организират и помагат“, допълни Маргарита Лазарова в интервю на Гергана Манчева от Радио България.