„Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев: Свръхчовешка тайна клиентела

Ето че стартирахме успешно и тая година, даже почваме цяло ново десетилетие. Започваме решително, а докъде ще я докараме, един Господ знае. „Новини с добавена стойност“ е един бюлетин за размисли и веселие, в който бистрим политиката, лирическата злоба на деня и свръхчовешките взаимоотношения. 

Свръхчовекът е същият биологичен вид като нас, но с по-голям капацитет в едно или друго отношение. Когато ние, да речем, падаме под масата, свръхчовекът продължава да яде и пие юнашки, докато удиви с възможностите си самата човешката природа. Някоя и друга характеристика за свръхчовека е надраскал и колегата Фридрих Ницше, не че сме го чели. Но и без да го четем, знаем, че в неговите книги свръхчовекът е описан като Чък Норис или Бойко Борисов. Най-общо казано, свръхчовеците са хора като нас, обаче работят в неизмеримо по-големи мащаби. 

Примерно министърката Марияна Николова ходила по хановете като таен клиент, може би сте дочули, тя разказваше как станало. Влизала по хотелите и ресторантите маскирана и с качулка, за да провери как се спазват мерките. И никой не я познал, ама и мерките си спазвали хората. Тя се сляла с обстановката, както навремето Харун ал Рашид се смесвал с простолюдието по улиците на Багдад. Този Харун ал-Рашид бил арабски халиф, голям книжовник и реформатор, много далновиден политик. Направил голям университет в Багдад малко преди да се родят нашите просветители Кирил и Методий откъм тукашната страна на цивилизацията. И този Харун имал такъв маниер като министър Николова - преобличал се с бедняшки дрехи и тръгвал из Багдад, за да чуе какво се говори за властта. И понеже никой не го разпознавал, той научавал с абсолютна достоверност какви са настроенията сред народа, за да може след това да взема и своите политически решения по най-мъдрия начин. И тъй като бил много учен и разсъдлив, бил наречен Справедливия. Може и малко да са му се подмазвали с това прозвище, но сигурно си е бил поне малко от малко справедлив в ония кръвожадни времена, когато ятаганът бил най-убедителното политическо средство. 

Но тук сега нямаме възможност да правим по-обстоен исторически преглед, само ще очертаем някои сравнителни контури. Когато министър Николова извършвала тайните си проверки, дегизировката ѝ била толкова успешна, че дори когато си свалила маската и качулката, пак никой не я разпознал. Ето това е свръхчовешка характеристика. Това се постига само с хладнокръвието и психическата сила на Васил Левски, който по същия начин се измъквал неразпознат при най-заплетени ситуации с какви ли не премеждия. 

Министър Николова и Харун ал Рашид успешно се мешат из народа, без да ги разпознаят. Но има и друг вид свръхчовешки същества, които не може да скрие никаква дегизировка. Както е казал народът - хубавият кон и под скъсан чул се познава. Веднъж Харпун-Вежди ал Рашидов влязъл дегизиран в един бар, за да чуе какво мислят хората за неговите произведения на изкуството. Но щом влязъл в бара, изпъшкал с такава дълбока творческа печал, че всички на мига го разпознали и почнали да му се кланят. Подобна случка имало и с Чък Норис. Той влязъл като таен клиент в един бар някъде си в Пампорово или в Банско. Искал да провери дали се спазва вечерният час. Като станало време да си ходи, часовниците изведнъж спрели и не тръгнали, докато Чък Норис не си тръгнал. Така вечерният час бил спазен, ала Новата година в това барче закъсняла. Бойко Борисов пък решил да слезе от джипката и също да се пробва като тайна клиентела в някакво увеселително заведение. Влязъл като Крали Марко на кон в дискотеката и там пък Новата година дошла предварително - пак по свръхчовешки причини. Големият държавник и на кон в дискотеката се познава. Изобщо, чудесата на схвръхчовещината са неизброими. 

Една шайка коронавируси се одързостили като някакви Икари или Мата Хари. Тръгнали вирусите от новия щам да заразяват Чък Норис - и всички до един измрели на стълбището му като паднали икаруси. А пък един прокурор влязъл като тайна клиентела в „Осемте джуджета”. То пък нямало никакви джуджета, даже сменили табелата. И вътре вместо джуджета и фъстъци имало 40 разбойници и пещера със съкровища. По-нататък никой не знае какво точно се е случило, историята мълчи като рецидивист на разпит и като изгонен дипломат. 

Обаче на обикновените хора също не им е лесно. Те се изправят пред подобни изпитания като свръхчовеците, но нямат техните свръхчовешки възможности. Един обикновен човек си съставил списък с новогодишни обещания, така наречените резолюции. На първо място най-отгоре си записал - спирам да пия алкохол! Обаче на 30 декември дяволът, този най-голям враг на човечеството, почнал да изкушава нашия обикновен човек със спиртни напитки. Сиромахът нямал такива извънредни способности като Ал Рашид или Бойко Борисов. На бърза ръка се изкушил. И така се насвяткал, че се натровил и легнал болен като в народна песен. И наистина посрещнал Новата година, без да близне капка алкохол. И пак го изкушавали с алкохол, но той не можел дори да го помирише. И тоя път не го изкушавал дяволът, ами родната му майка - тя му носела руйно вино и люта ракия, и му сервирала какви ли не луканки, сарми и баници. Ала нашият бил напълно неподатлив и неизкушаем, и само казал: - Мамо, ще повърна, лошо ми е! И даже май получил киселини. Във всеки случай не вкусил алкохол през целия ден и цялата новогодишна нощ, и дори на следващия ден. Чак на 2 януари сутринта се окопитил и гаврътнал една ракийка за цяр. 

А мъките на новогодишния махмурлук са такъв мъченически венец, че нищо чудно да ни ги признаят като смекчаващо обстоятелство в Деня на Праведния съд. Впрочем, аз имам мой човек в Прокуратурата на Страшния съд, така че няма страшно. Въобще 1 януари е много правилна дата в календара. Църквата чества паметта на Василий Велики. Той също бил голям книжник, един от първите и най-големи християнски писатели. И едно от прозвищата на свети Василий в църковната литература е „велик словесен гръм” - така казвали за тези, които били особено надарени с красноречие и мъдрост. Вижте какво хубаво живописно име - словесен гръм! Този гръм заедно с новогодишния махмурлук като триста камбани кънти в главите ни на 1 януари и ни подтиква към незабавно изпълнение на новогодишните резолюции. Така че пътищата за спасение са много, а небесната благодат е предназначена, както за свръхчовеците Василий Велики, Ал Рашид или Бойко Борисов, така и за нас, малките гайки на човешкия прогрес. 

И на това място вече смирено се ориентираме към приключване. Аз ви пожелавам от все сърце спасението да ви дебне от всеки ъгъл - и така правилно да ви тръгне годината, че да се чудите откъде толкова благодат! 

Аз съм Г-н Балев от в-к СЕГА, медията на свободните хора. И като сме я почнали тая година, ще гледаме  и да я изкараме криво-ляво, здраво-право, с малки стъпки, но в правилната посока.