Програмата за развитие на отбраната до 2032 година е за обществено обсъждане

Според документа и в следващите 12 години страната ни трябва да разчита на съюзниците от НАТО. Като проблем пред сигурността е посочено желанието на Русия да контролира Черно море и да запази териториалното си разширение в Крим. Планът предвижда военната роля на Китай също да нараства.

Към този момент реално България е платила 2,2 милиарда лева накуп за новите изтребители. Но ако има договори за нови осем Ф-16, борбата ще е те да бъдат плащани разсрочено. 21 милиона лева бяха платени по договора за строителството на новите кораби. Но сумата до под 1 милиард е планирано да бъде плащана в рамките на следващите няколко години. Около 1,2 милиард лева е цената на новата машина за пехотата. Много вероятно е тя също да бъде плащана на части.

Според министъра на отбраната Красимир Каракачанов пандемията не може да влияе на проектите за модернизация на армията, както и на желанието за това 2% от БВП да се отделя за отбрана: 

„Никой не може да каже тази пандемия докога ще продължи. Имаме притеснения, защото в края на краищата тази пандемия се отразява върху икономиките и на България, и на страните, с които работим по отношение на проектите за модернизация. Никой не поставя въпрос и съмнение за изпълнение на Националния план за достигане на 2 процента от брутния вътрешен продукт. Но от огромно значение е колко е брутният вътрешен продукт. Тези 2 процента от колко са. Така че това е първа опасност. Втората, фирми, с които контактуваме, или държави, с чиито фирми контактуваме, не се знае как ще се отрази икономически на тези фирми, на тези държави“.

„До 2032-ра година е предвидено големите сделки да се плащат от централния бюджет, а не през бюджета на Министерство на отбраната. Това е една от спорните практики, които остават в следващите 12 години“ , каза пред „Хоризонт до обед“ полковникът от резерва Владимир Миленски, член на Атлантическия съвет на България:  

„Това са отново хитростите на българската финансово-счетоводна система, започвайки още от Народното събрание. Опит да лъжем себе си, опит да лъжем съюзниците си. И като ги финансираме от бюджета, като какви ще ги броим? Разходи за отбрана? Или за какво? В НАТО, сред нашите съюзници, има един много елементарен способ за разгадаване колко добре се работи по отношение на отбраната. Задава се следният въпрос – колко давате за личен състав, колко давате за подготовка и обучение и колко давате за инвестиции? Идеалният вариант би бил това да бъде по една трета, една трета, една трета. Като погледнем нашия бюджет как е разпределен, започвам да се притеснявам. В документа се казва – това разпределени между трите вида разходи до 2032-ра година ще бъде 60% за личен състав. Тоест, ние за заплати ще плащаме 60% от парите си. Но ние продължаваме да хитруваме, като казваме - „ама ние тия 20 процента, дето са за инвестиции, ще броим и за ремонта на старата техника“. 

Планът предвижда до 2032-ра година в средните училища да има военни специалности. Личният състав трябва да е 43 000 души. 3000 да са в доброволния резерв. Но военните отчитат в проекта на план, че заради демографската ситуация в България, намирането на войници ще става все по-трудно.

„От една страна се твърди, че едно от ключовите решения на проблема е да се увеличи личният състав на въоръжените сили от сегашните 37 хиляди на 43 хиляди. Което е горе-долу с около 15% нарастване на личния състав на Въоръжените сили. Същевременно се твърди, в същия документ, че българското население застарява, намалява като количество, а оттам следва, че намалява и количеството хора, достъпни на пазара на труда. Тоест, работната ръка в България намалява“, поясни още Владимир Миленски, според когото в документа има взаимоизключващи се връзки. 

Според плана чрез програми на НАТО и ЕС ще се търсят възможности за придобиване на високотехнологични способности за киберзащита. Ще има промяна в структурата на армията. Едно от новите командвания ще отговаря за кибервойните. Но тук е и третата критика към плана.

„През следващите 12 години се предвижда връщане към архаична система за управление. От една страна се декларира възможността военните решения да се вземат от по-ниските нива. А от друга се връща командната функция на Щаба на отбраната“, обяснява още Миленски. 

Още по темата можете да чуете в звуковия файл.