Драй тулинг - катерене със сечива и котки по скала

В края на миналата седмица край село Гара Бов, в Искърското дефиле се проведе Държавното първенство по ледено и dry tooling катерене. Понеже лед нямаше, сечива се използваха само на скалите. Състезанието беше организирано от Българската федерация по катерене и алпинизъм и Клуба по катерене към НСА. Традиционно, участниците бяха малко (18, от които 15 мъже), а победители, традиционно, станаха Радка Петкова и Минчо Петков от КА “НСА”, София.

Драй тулинг е една от по-екстремните дисциплини в катеренето, тъй като рискът от падания и удари се увеличава заради използването на сечива, а може да пострадаш дори и ако си с каска, както ще стане ясно малко по-нататък. Катери се със сечива и котки по незаледена скала.

Втори при мъжете стана Александър Шакрачки:

“Някъде 2014/2015 г. си купих първите кирки и се записах на първото си състезание. Бе на Скакавица, висулките. Там се роди желанието и мотивацията за този тип катерене. Никога не съм бил състезател, но определено един от мотиваторите ми е Минчо. И понеже тогава минавах 30-те, този човек ми даде надежда, че не всичко е "изгубено". Обожавам планината и винаги съм обичал катеренето сред нея. Бов е едно от малкото места в България, което се очертава да е най-хубавият обект за dry в страната. Благодарение на организаторите през последноте 3 години, се развива бавно, но качествено като такъв. Тренирам активно зимата (тогава имам повече време), обичам залата на НСА, обстановката и хората там. По време на локдауна тренирах предимно вкъщи и на терен, с безценните съвети и подкрепа на Виктор Терзийски”.

Третото място беше заето от Косьо Локмаджиев от СККАТ “Тангра - Ямбол”.

Изнандващо в състезанието се включи Николай Петков, заместник-председател на федерацията по катерене и алпинизъм, който в края на есента и началото на зимата претърпя счупване на ребра, а после и коронавирусна инфекция, но след 1-2 тренировки в зала реши да премери сили с по-младите и зае седмото място:

“Участвам за фън. Това, по същество, е изкуствено катерене, но все пак елементи от него се използват в зимното катерене”.

При жените втора стана Десислава Христова от АК “Планинец”, София:

“В едно "dry tooling" състояние секунди преди да паднеш се намираш в лек надвес и краката ти са стъпили горе-долу някъде. Сечивата ти са на едно ръбче, на което си възложил всичките си надежди. За капак, в този момент решаваш да включиш примка и докато се опитваш да набереш височина, блокирал на едната си ръка, игнорираш факта, че, междувременно, и силата ти се изпарява. За да катериш dry tooling, ти е нужна едновременно добра техника, сила, координация и концентрация, т.е всичко, и точно в това му е чарът. Самото усещане да се движиш, използвайки двата върха на котките и сечивата, е доста вълнуващо и можеш да използваш много малки хватки и стъпки, които да ти дадат достатъчно стабилност, ако ги натовариш правилно. Границата между това да продължиш и да паднеш може да е малка за неопитните. Много е мотивиращо да гледаш техниката на добрите състезатели. Мислиш си "Искам и аз да мога да го правя, страхотно е". Всяка година няколко момичета, които катерим dry, си обещаваме, че ще тренираме повече и малко преди състезанието се подсещаме за дадените обещания. Но атмосферата на състезанията по dry tooling е много приятелска - това е една малка общност любители на един екзотичен спорт, в която хората се подкрепят и всеки иска да даде най-доброто от себе си, независимо от нивото си”.

Състезателите се сдобиха със снимки от екстремния фотограф Иван Тотев:

“Драй тулинг е една от най-атрaктивните дисциплини. В нея могaт да се забележат движения, които в другите форми на катерене няма как да съществуват. Реално погледнато, ако някой тръгне да катери маршрут за драй тулинг, но го катери само с ръце, то това може и да се окаже невъзможно. Това, също така, е и една от най-опасните дисциплини. Не само заради факта, че се катери с остри сечива и котки, ами е опасно дори за човека, който осигурява отдолу. В последното състезание едно сечиво ме удари, но по-лошото беше, че си тръгнах с мозъчно сътресение и счупена каска. Аз само осигурявам. Освен да се практикува тази дисциплина, заснемането й е още едно предизвикателство, което си заслужава висенето на скалата. Страшни физиономии, мега движения и ледени красоти на заден план могат да бъдат запечатани чрез камерата или фотоапарата. Красота в трудни движения и раздаващи се катерачи”.

Снимките са предоставени от Иван Тотев.