„Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев: Примирието на векторите

Днес е 31 януари. Преди около 20 години, сиреч по време на Тройната коалиция, живеех на улица “31 януари” и много се чудех какво толкова се е случило на тази дата. Тогава технологиите пак така препускаха, обаче не бяха стигнали толкова далеч като в днешния ден. И сега, когато обърнем поглед назад, виждаме, че действително сме изпреварили едновремешните хора с 20 обиколки на слънцето.

В смисъл такъв - тогава нямаше Уикипедия, нямаше Уикилийкс, нямаше и търговия с данни в съвременния смисъл на понятието. И съответно справките за това и онова енциклопедично знание съвсем не бяха проста работа.

Сума години не знаех какво толкова се е случило на 31 януари, че да кръстят на тази дата малка уличка. На същата дата примерно са родени композиторът Франц Шуберт, политикът Стефан Стамболов и дори една прочута българска баба милиционерка, на която обаче ѝ забравих името. Но тези събития не ми се струваха толкова важни, като за табела на улица.

И докато аз гонех пеперуди в безоблачното поле на безхаберието, времето препускаше, технологиите, и те препускаха, докато ме настигнаха, за да ми съобщят факта, че на 31 януари 1878 година са приключили бойните действия в последната Руско-турска война. Тази война за нас е била Освободителна, а за другите политически вектори в региона е била малко или много хищническа. Ала на 31 януари най-после утихнали оръжията и отворили пространство за дипломатическия пазарлък. Така нареченото „Одринско примирие“.

Дотогава генералите секли безмилостно и не се трогвали от никакви красоти, дето ужким ще спасят света. Сигурно сте го чували този израз, класикът Фьодор Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, сиреч манекенките винаги ще се борят за мир! Впрочем, красота-мрасота, Фьодор Достоевски по онуй време доста е агитирал за каузата на тая война - изтъквал разни доводи като страданията на християните в Османската империя и Великоруските интереси на Балканите. Щото, нали, красота, братство, Исус Христос, туй-онуй, ама човешката сеч не е като да страдаш абстрактно. И Достоевски агитирал от крайно консервативни позиции.

Той, да ви кажа, на младини го раздавал либерал. Обаче после го насмела царската прокуратура, отишъл на каторга, дошъл му акълът, обърнал палачинката и постепенно се реинтегрирал в руското общество. И на стари години тоя красив ум и автор на романа „Идиот“ вече бил уважаван консерватор, благоговеещ пред царското семейство и славянското величие. Обаче, докато обърне палачинката, голям зор видял - каторга, немилост, безпаричие и прочие. Не като нашите пържолници, дето им стига една кампания да препсуват Борисов, на следващата вече са му депутати.

Достоевски агитирал в полза на войната, а пък синът на Пушкин, също Александър, дори размахвал сабята тука на Балканите като полковник от руската кавалерия. След войната Пушкин-младши стигнал до чин генерал-лейтенант като нашия министър-председател.

Абе, клали се, били се, грабвайте телата и прочие, но на 31 януари казали - стига! Стига толкова кръв, пот и сълзи, стига кланета, сбогом на оръжията, дайте да видим на кого какво се пада от баницата.

Приключила, значи,  Руско-турската война и покрай цялата патърдия ние сме почнали наново да градим българската държавност. А тоя градеж не е проста работа. Виждате, едно метро или срутище да подпреш колко е проблематично, а си представете цяла държава как се строи наново. Ето, виждате и в наши дни какви усилия коства на политическата класа да строи живота нов със съответното оборудване. Зор! Хем оттогава не се е водила нито една Руско-турска война, камо ли на наша територия.

На наша територия в тая историческа минута, 2021 година, се кръстосват разни мирни газови вектори на Великите сили. И един от тези вектори е руско-турски поток, който отделни хора по света наричат Балкански поток. Друг вектор на Великите сили в региона са американските интереси. Китайският вектор - и той напира по разни направления. И нека си представим колко е сложна геополитическата игра между тия вектори.

А може и да не си представяме такива сложни работи, а да му дръпнем една дебела балканска ненормативна рапсодия с 200 км/ч. Да препсуваме този, когото сме избрали за политически противник, после да теглим една и на политическия приятел, ама с добро чувство.

Слава на здравия разум, българският народ не е така драматично разделен като американското общество - понапсуваме се, пък ни мине. Най-много да цапнат бизнеса на някого, ама политическите и бизнес убийствата са общо взето рядкост.

А хората, които ругаят нашия премиер, понякога му стават депутати. Ето това е една история на толерантността и националното помирение - нещо, което можем да предложим като модел и на Великите сили - който ругае властта, да става депутат, министър, шеф на агенция, абе, да се приобщи тоя човек към реалния политически процес.  

Ама не разбират от добър пример. Американското общество продължава да е много разделено, а и в руското общество има непримирими вектори. В Америка поляризацията е толкова сериозна, че вражеската пропаганда чете събитията като класов конфликт и хипнотично пророкува нова Гражданска война с елементи на болшевишка революция. Но и в мантрите на пропагандата винаги има зрънце извратена истина! В Русия пък Алексей Навални още не могат да се разберат, ще го тровят ли, ще го иконизират ли. Аз даже му звънях на Путин да го питам. Викам - Володя, приятелю, защо измъчвате Навални, герой на труда ли ще го правите, двореца в Геленджик ли ще му завещавате, каква ви е с него играта? И той ми каза само едно: Г-н Балев, нам нужна твёрдая власть. Твёрдая президентская власть. Викам си - ясно. Който и да дойде след Путин, когато и да дойде, ще пипа твърдо.

И ще има да си мечтаем с манекените за безхаберен мир по целия свят. Хубаво нещо са мечтите, но още по-хубава е реалността, затова непрекъснато следя и двата успоредни вектора на фактите и илюзиите. И това не е проста работа, драги съучастници, направо понякога се изморявам като някой министър, когато решава най-сложна държавна задача. Всичко туй го правя в името на единението и съгласието, които дават оная гражданска красота, която наистина ще спаси света.

Аз съм Г-н Балев от вестник СЕГА, медията на свободните хора.

Дръжте си векторите в изправност

и нека всички заедно запеем

в дълбокото дере на Вечността!