Ще остане ли образованието закотвено за фактите или ще развива ключови умения

„Това е пример, показателен за много случаи от последните няколко години, когато има опит за реформа, но често нейният смисъл или не се разбира, или не се вижда нейната добавена стойност. Така е и в този случай, в който се настоява за промяна или за премахване на външното оценяване в 4 и 10 клас. Не защото не е смислен инструмент, а защото в момента не показва добавената си стойност в този формат“, изтъкна Димитрова.

От няколко години Сдружение “Образование България 2020-2030” изготвя годишен мониторингов доклад с препоръки как българското образование да отговаря на очакванията на обществото за промяна. Промяната на изпитните формати е част от образователната реформа за развиване на ключови компетентности, която е свързана с промени и в учебните програми, и в държавните образователни изисквания, припомни Златка Димитрова.

„Но нашите проучвания досега показаха, че тези промени са били по-скоро повърхностни и не толкова задълбочени. Учителите не получават необходимата подкрепа за това как да преминат към преподаване, което формира компетентности. Когато говорим за промяна на форматите – то върви ръка за ръка с разговора какво очакваме учениците да научат в училище и как подготвяме учителите, така че да могат да подкрепят децата да развиват тези умения, които ще оценяваме у тях.“

Дори обновените учебни програми в много по-голяма степен все още поставят фокус върху това какво трябва да научи детето, но не и върху това как да работи в сътрудничество, да се аргументира, как да мисли критично, как да прилага креативност, категорична е Златка Димитрова. Според нея става дума за умения, които не биха могли да бъдат оценени в сегашния тестови формат, който оценява предметни знания. „Това са много по-ценни умения, върху които препоръчваме да поставят фокус тези учебни програми.“

На учителите им липсват ясни указания как да определят всяка от деветте ключови компетентности, смята Димитрова. По думите й преподавателите имат много по-голяма яснота какво следва да постигнат за учебното съдържание, отколкото за уменията.

Златка Димитрова даде пример за посоката, в която трябва да се върви. Вместо фактологични въпроси кога се е случило дадено събитие, да се даде за разчитане  диаграма от областите история и география в определен исторически период и да направи изводи от това за определени тенденции или събития, защо са се случили. 

Под въпрос е дали и през учебната 2022/2023 година ще бъдат въведени интегративни изпитни формати. Нормативната уредба просто дава такава възможност, уточни Златка Димитрова. Тя смятау че обществото очаква повече конкретика по този въпрос още отсега.

„Тези формати ще бъдат подложени на обществено обсъждане, но досега виждаме, че не са предприети от МОН стъпки за предварителен диалог.“

Томов разделя нещата на информация и знание – едното е да знаеш кога се е състояла дадена битка, а другото – да можеш да обясниш защо се е случило така, да можеш да формулираш теза и да я защитиш. 

„Ползването на факти за мен не е знание. Основният проблем за мен е именно в това, че в България се е насочило образованието към технология, а не към знания.“