Йоргос Чакирис: Радиото е магическа кутия

„Всичко започна от моята ученичка по музика Вики. Тя ми подари едно малко радиоапаратче, принадлежало на нейната майка. За моя изненада на мястото, където живея - до гората около Атина, където е супер тихо, успях да хвана вълните на доста различни чужди радиопрограми. Това ми хареса много и се пристрастих. Купих си малко по-професионално радио и една нощ чух страхотна песен. Исках да разбера каква е, изчаках опознавателните сигнали и така разбрах, че съм слушал „Хоризонт“, вашето радио. А после открих ваш е-мейл и ви писах с молба да ми помогнете да разбера каква е онази прелестна песен, която чух през нощта“, започва разказът на Йоргос Чакирис.

Той е електронен инженер, но въпреки това признава, че за него радиото си е „една магическа кутия, която е в ръцете ни вече повече от век“.

„С нея можеш да уловиш вълните от цялото земно кълбо. И е магия, защото можеш да слушаш звуците, никакъв образ през теб. Точно затова всичко се случва във въображението ти. Чувах музика, през която научаваш за толкова различни общества.  Всъщност аз така започнах да уча музика като дете, защото слушах радио“, спомня си той.

Музиката е съществена част от живота на Йоргос. Преди години той започва да прави нещо, което никой не е правил до онзи момент - да създава и записва електронна музика с енергия от възобновяеми източници в т.нар. Renewable music project.

Музиката има съществена роля в живота ми, подчертава Йоргос Чакирис в предаването „Хоризонт до обед“.

„Заедно с мои съмишленици направихме този канал в YouTubeи качихме там музика, създадена и записана изцяло с електрическата енергия от възобновяеми източници. Вместо да свързваме нашите инструменти и записващи устройства към елeктрическата мрежа, ние го правим към соларни панели. Опитваме се да използваме това количество енергия, с което разполагаме в определен сегмент от време, по един съвсем изчистен начин, и се стремим все повече да минимализираме източването на енергия - към все по-малко инструменти, към все-малко нужда от усилватели, в един сценарий на затихването“, допълва историята си Йоргос.

В блога на Йоргос, в който отделните статии също стават все по-минималистични, се среща и фраза, която гласи „най-добре информиращите ни новини са тези на чужд език, които не разбираме”.

„Има много добри радиостанции по света. И се опитвам да ги открия. Но понякога радиото може да се използва за пропаганда и това се случва в много страни. Така че тази моя фраза  беше просто една шега към използването на радиото и новините за пропаганда. Интересно е, че даже да не разбира езика, човек може все пак да разбере смисъла - за какво се говори, да хване емоцията зад мелодията на езика.  Много е интересно това, че можеш да схванеш смисъла зад параграфите от говор, от текст, от думи.“

Той си дава сметка, че може би затова обича да слуша новини на чужд език - защото ако пропагандата не го засяга така директно.

Вместо обичайните негативни страни на коронакризата, Йоргос се опитва да открои положителните.

„Например аз сега много по-лесно се придвижвам от мястото, където живея до Атина - улиците не са толкова натоварени, далеч по-тихо е. Кафенето долу е затворено. Наистина на площада се виждат хора, но... всичко стана някак по-тихо, по-цивилизовано сякаш. И въздухът стана много по-чист.“