Един фотограф е убеден, че да се родиш в България, е истински подарък. Той е на 27 години. Учил е в Берлин и Лондон, но предпочел да се върне в Родината и да работи по проекти, свързани с историята и българския фолклор. 

Защо за фотографа Радослав Първанов България е мисия? 

Казват, че фотографията е… видима литература. Вероятно защото една снимка може да разказва истории, повече от хиляди думи. Фотографиите на Радослав носят послания за България - за историята и традициите ни, за красотата на фолклора и природата ни, за пъстротата и магията на българските шевици, за будния дух и сложния ни характер. Те са като сертификат за ценността на миналото през очите на настоящето: 

„Винаги съм се старал да разказвам за родното, за традициите, за хубавото, което ни тласка към корена, което стои тихо в дебелите книги или в някое селце. Историите, които са позабравени, места и хора, които карат кръвта ни да закипи“. 

Радослав Първанов е автор на редица проекти, свързани с България. Започнал да снима любителски. Постепенно хобито се превърнало в страст, а по-късно в професия. Завършил висше техническо образование в България, учил фотография в Берлин, а по-късно в Лондон. 

„Коренът ми е толкова силен, че не мога да дам любовта си и всичко от себе си за нещо чуждо“. 

Своята истинска идея Радослав открил преди шест години, когато започнал работа по авторския си проект „Аз съм българка!“. Той разказва за красотата на Родината през женски образи в народни носии. Постепенно оформя картата от момински образи в националния проект до момента - в три части. Проектът прераства в поредица от изложби. Част от фотографиите са показвани – в Народното събрание, в „Двореца“ в Балчик, в Копривщица, Трявна, Бургас и Пловдив. До момента момичетата, включени в „Аз съм българка!“, са 70. Образите не са известни на широката публика. Няма да откриете в тях идеалните мерки на моделите от луксозните списания. 

„Залагам на чистота, характер, на несъвършени физически образи, но съвършени по дух момичета“. 

Миналата година Радослав открил още 23 момински образа със съвършените за проекта пропорции. Продължил да снима на различни места в България и събрал много истории … от Лещен и Ковачевица, през съвършенствата на Пирин и града на Владимир Димитров - Майстора – Кюстендил, до границата край Свиленград. В снимките му край Харманли оживява образът от поемата на Славейков „Изворът на белоногата“. Фотографиите му ни връщат към красотата на Възрожденски Котел, към красивите нюанси край Карлово по розобер, напомнят за духа на Троян и Балкана, разказват за съкровищата на Капанската носия в Лудогорието, носят магията на сложния скален релеф край Калиакра и цветовете на Добруджа по жътва. Изкушените ще могат да видят премиерата на тази трета част на „Аз съм българка“ през пролетта.  

Безценни остават преоткриването на природни забележителности и исторически места през обектива, както и срещите с хора от различни поколения. Радослав е  пропътувал 10 хиляди километра из България само за последната година. 

„Изборът да се отдам на работа, свързана с родното, ме промени - станах по-смирен, търпелив, обогатен съм от гледна точка на знания, места и истории, които се опитвам да разказвам... Камъкът си тежи на мястото. Моите места са всички онези села и градове, които пазят кътчета с искрицата на Възрожденска България“. Такова място за Радослав остава и Шипка. Историческият връх на свободата, емоционално преживяване за всеки българин. 

„Може би това е най-българското място. Това е мястото, което най-бързо може да ни приземи. Тишината там, макар и със силния вятър, ти разказва история, която е различна... България е мисия, гордост и привилегия, която трябва да защитаваме. България е всичко, което имаме, силно място и най-големият подарък, който може да ни се случи“.