Дисекция на политкоректната патология

Културата на заличаване и премахване, политиките на идентичността, епохата на корпоративна цензура, професионални жертви и дигитално „изгаряне“ на книги, са отблъскващи съвременни явления, които структурират особено враждебна среда за всеки западен критик на прогресивната патология. Хората губят работа и репутация, отряди с „редници“ и шокови крила на новата културна революция обикалят квартали и заплашват физически всички форми на инакомислие, а вече и дори на недостатъчно преклонение към новата медийна антиреалност.

Нобелови лауреати са отричани, казано на български жаргон - „тричани“, а титлите и почестите им - ритуално снемани. Обикновени граждани без власт са смазвани от медии на милиардери за „неправилни“ статуси и мнения отпреди 10 години. Дори детски книжки на класици като доктор Сюс са буквално забранявани за повторно издаване от сегашните собственици на авторските права. Навсякъде може да се усети тежкия и плътен климат на заплаха, натиск, подчинение и коленичене пред новите богове на идентичността и осребрения мазохизъм.

Та, в тези времена, да успееш да опишеш лудостта в мейнстрийм западна книга и да останеш сравнително невредим, изглежда все по-трудна задача. Затова всеки успешен опит за опозиция на властващата екосистема от синхронизирани в желанието си да наложат цензура на нормалния човек медии, организации, партии и корпорации, заслужава внимание и уважение.

Дъглас Мъри е един от малкото големи западни автори днес, които се противопоставят на тиранията на политическата коректност. Британски автор, журналист, литературен критик, политически коментатор и своеобразен съвременен самурай на свободното слово, той рискува да бъде дамгосан като „расист“, „сексист“, „ксенофоб“, „трансфоб“ и най-страшното – като „бял мъж“, със своята системна и принципна критика срещу политиките на идентичността, критичната расова теория и превръщането на професионалните жертви в свещен тотем на новия западен мултикултрен строй.

„Лудостта на тълпите: Джендър, раса и идентичност“ е последният световен бестселър на Мъри. Излиза на английски през есента на 2019-а и предрича много от лудостта на 2020-а и началото на 2021-а: расовите размирици, превръщането на движения за активизъм и протест в истинска религия, институционализираната транс фиксация.

Сега тази дисекция на либералната патология има своето българско издание. „Лудостта на тълпите“ е най-важната голяма книга за съвременния пейзаж на  културни войни и политическа поляризация. Мъри описва живота в „постмодерна ера, в която големите наративи на религията и политическата идеология вече не са актуални. Те са заместени от една неспирна война срещу всеки, който е на „грешната“ позиция, в която идентичността е превърната в оръжие. Невероятната скорост на този процес се дължи главно на новите социални мрежи и медии, които определят какво трябва да знаят, мислят и казват хората по света. Тесни, нишови интереси доминират в дневния ред днес, което увеличава разделението в обществото, а резултатите стават все по-плашещи“. 

В книгата Мъри, който е гей, но отказва да бъде форматиран от все по-безумната ЛГБТ матрица, проследява как движенията за повече права на жени и малцинства в Западния свят не само не са забавили ход след историческите и неоспорими успехи, но са ескалирали реториката и действията и в крайна сметка са се превърнали в антитеза на собствения си първообраз.

Равенството на жените се трансформира в заклинание как жените всъщност са по-добри. Както и чернокожите. Не просто равни, а нещо повече. По-важни и по-ценни, по-можещи. Но все пак вечни жертви.

За трансидеологията Мъри маркира двоен процес на скъсване с реалността. Отдавна познати азбучни истини за биологичния пол изведнъж се забравят, а меко казано спорни нови идеи за социалното конструиране на почти всичко се приемат като закон при пълна липса на доказателства и научен консенсус.

„Несъгласието не е репресия. Спорът не е нападение. Думите – дори провокативни или противни – не са насилие. Отговорът на словото, което не ни харесва е още повече слово“, пише Мъри, знаейки много добре, че призивите му за свободно изразяване ще бъдат опаковани като призиви за „бяло превъзходство“ и „мъжка доминация“ от мейнстрийм западни медии, които от години активно и открито лобират за държавни санкции върху речта на обикновени хора и професионални автори като Дъглас.

Мъри казва още: „Публичният живот днес прелива от хора, които отчаяно искат да бранят барикадите много след края на революцията. Барикадите са се превърнали в техен дом. За да демонстрират своята добродетел, те са длъжни да преувеличат проблема. А това от своя страна води до още ескалация на самия проблем“.

В крайна сметка цялата публична патология води до официално и драматично нарастване на броя на млади хора с депресия, тревожност и психологически отклонения. Те са готови да рушат паметници на Западната култура, да нападат хора, които просто са се родили бели и религиозно да мразят собствената си история.

Елитите над тези млади и полезни идиоти от САЩ до София „жертват истината в преследване на политически цели“. Повече власт, повече контрол, по-малко свобода и по-малко слово. А най-големият им трик е да внушат на тълпите, че се борят за справедливост. Мъри има друга дума за това, което се случва – лудост!