Проф. Кодоньо: Фокусът на плана „Италия утре“ е правилен

Италия е една от малкото държави от Европейския съюз, които успяха да внесат националните си възстановителни планове в индикативния срок до 30 април. След среднощно заседание „Италия утре“, както е озаглавен документът от 400 страници, бе одобрен от парламента в Рим. В него се предвиждат инвестиции за 248 милиарда евро, насочени в редица проекти за по-зелена и дигитална икономика, иновации, култура и други сфери. 

Достатъчно добър ли е планът и може ли „болният човек“ на Европа, както неведнъж е определяна силно задлъжнялата Италия, да се възстанови? Проф. Лоренцо Кодоньо, преподавател в Лондон и основател на една от най-добрите анализаторски компании в Италия, отговаря с умерен оптимизъм. 

В интервю за предаването „Събота 150“ той посочи: 

„Данните за икономиката през първото тримесечие на годината бяха публикувани и показват свиване с 0,4 на сто спрямо предходните три месеца. Това ще е последният спад, защото от началото на годината до края на март бяхме свидетели на поредните ограничителни мерки и следователно икономиката се сви. През следващото тримесечие обаче трябва да има значително подобрение заради повишението на потреблението и отварянето на икономиката. Бих очаквал възстановяване от 2,2 на сто спрямо първото тримесечие, което е много добър резултат“.

По думите му пред италианците стоят две големи въпросителни. 

„Първата е какви ще бъдат потребителските харчове. Италия изгуби 900 000 заети по време на рецесията и изобщо няма да е лесно да ги върнем в икономиката. Много от тях дори не са класифицирани като безработни, но практически са икономически неактивни, защото дори не си търсят работа. Ето защо е важен въпросът дали ще успеем да възстановим нивото на заетостта, да увеличим доходите, с което да подкрепим потреблението. В момента доходите се подкрепят от временните правителствени мерки, но това не е достатъчно. Също така домакинствата увеличават спестяванията си. Усещането ми е, че те ще останат на сравнително високо ниво, защото това са „бели пари за черни дни“. След като през второто тримесечие потреблението отбележи сериозен ръст, ще продължи цялостното си възстановяване с доста по-бавни темпове. Другата голяма въпросителна е свързана с инвестициите. Средствата от европейския възстановителен план и добавеното от правителството значително финансиране правят огромна сума пари, която ще бъде инвестирана в следващите няколко години. Точното време и интензитетът на стимулите са от ключово значение, за да се оформи пътят на растежа през следващите години. Това е от изключителна важност. Прогнозата ми е, че ефектът обаче няма да се усети преди самия край на настоящата година“.

Премиерът Марио Драги заяви, че съдбата на Италия зависи от възстановителния план. Дизайнът на плана достатъчно добър ли е за съдбоносното му значение?

За Италия това е възможност или за тотален успех, или за пълен провал. Вероятно няма да имаме друг шанс, така че наистина важността е много голяма. Оценката ми за плана е, че той е много добре структуриран, фокусът му е правилен. Има отделни части, които не са завършени, но това е минимално. Дизайнът на проектите също е добър, но аз мисля, че има няколко неизвестни. Първата от тях е в капацитета на администрацията и на частния сектор да поеме толкова голям ръст на инвестиционната активност. За следващите няколко години Италия почти ще удвои правителствената активност в инвестициите, а тя бе твърде скромна в предишните години. 

Другата неизвестност е дали фискалните мултипликатори ще проработят, т.е. дали инвестициите ще бъдат достатъчно ефективни, че да имат мултипликационен ефект и така наистина да видим икономически бум. Мисля, че можем да бъдем умерени оптимисти, че италианската икономика наистина ще бъде подкрепена достатъчно. Най-големият въпрос за мен обаче остава дали тя ще премине през необходимите ѝ структурни реформи. От една страна тези реформи се изискват от Брюксел заради „Следващото поколение Европейски съюз“, но от друга - от самата Италия, защото те са ѝ необходими, за да се превърне в конкурентоспособна държава отново. Така още на структурно ниво ще осигури потенциален допълнителен икономически ръст.

Не един и двама експерти са подчертавали, че именно това е пътят към възстановяването на италианската икономика, но това става с цената на много сериозно задлъжняване. Притеснителен ли е ръстът на италианския дълг, който още преди пандемията бе на доста високо ниво?

Нивото на дълга наистина е притеснително. Говорим за огромен дълг, който по някакъв начин трябва да бъде абсорбиран. Тревогата идва не от близката перспектива, защото дори и Европейската централна банка да реши да увеличи постепенно лихвените равнища, те ще останат много ниски, дори бих казал на исторически ниско ниво. Това ще направи цената на италианския дълг сравнително ниска. Като се има предвид, че брутният вътрешен продукт ще отбележи ръст заради инвестиционния план, динамиката на нивото на дълга ще остане благоприятна. Бих очаквал през 2022 година да имаме намаляване на дълга спрямо брутния вътрешен продукт.

Проблемът е по-скоро в средносрочен и дългосрочен план. Ако след бума от инвестиционния план Италия се окаже отново на познатия ни добре икономически път, дългът ще се окаже много сериозен проблем. Това може да се случи, ако структурните реформи в икономиката не бъдат проведени. Ако бъдат успешни, високата задлъжнялост няма да е такъв проблем, защото с работеща икономика страната ще успее постепенно да преодолява високите си дългови равнища.

Способно ли е правителството да проведе структурните реформи?

Заложените в плана на правителството реформи са окуражаващи. Искам обаче да ги видя приложени, защото в миналото многократно сме се сблъсквали с огромно разочарование от процеса на реформи. Провеждането им е най-трудната задача. Факт е, че Драги и неговите министри изглеждат решени да ги проведат, но също така е вярно, че основната тежест от това ще падне върху следващото правителство. Ние нямаме представа какъв ще бъде следващият кабинет и дали ще бъде поне толкова ангажиран с реформите, както този на Марио Драги.

Ще удържи ли италианската банкова система на шока от пандемията?

Има мораториум върху кредитите - т.е. ваканция за плащанията най-малкото на лихвите. По този начин данните за необслужваните кредити практически са доста неясни, защото задълженията под мораториум се класифицират към момента по различен начин. Така ние не знаем какъв е процентът на необслужваните кредити в балансите на банките. Ще го разберем на по-късен етап, но аз не очаквам той да е толкова голям, колкото при предишната криза.

Също така трябва да видим дали ще се стигне до задействане на гаранционната схема, създадена от правителството. Ако икономиката се възстанови и тръгне сериозно нагоре благодарение на инвестиционния план, банките ще спечелят. Ако лихвите трайно се настанят на позитивна територия, това също би било много добре за банките. Възможно е да се стигне до отделни проблеми само за някои банки и те да бъдат провокирани от казуси в отделни икономически сектори, но като цяло банките са в толкова лоша форма, колкото бяха преди.