Коментар на Петър Волгин: Нищо страшно няма в предсрочните избори

Напоследък различни политици и анализатори не спират да ни обясняват колко лош вариант били предсрочните избори. Щели да се проведат през лятото, пък избирателната активност щяла да бъде ниска, пък резултатите щели да са същите, така че никакъв смисъл нямало, пък много пари щяло да струва. Разбира се, това са глупави аргументи. В настоящата ситуация няма по-нормален вариант освен предсрочните избори. И това беше ясно още на 4 април вечерта. Това, че някои хора едва сега схванаха този факт, си е за тяхна сметка. А най-нефелният аргумент срещу предсрочния вот е, че щял да повтори резултата от 4 април. Първо, както е казал древногръцкият философ Хераклит, не можеш да влезеш две пъти в една и съща река. И, второ, политическата ситуация е изключително динамична, което пък води до промяна в нагласите на избирателите. Така че силно са се объркали онези, които смятат, че след новите избори нищо съществено нямало да се промени.

Най-малкото, а това всъщност е и най-важното, победителят ще бъде друг. Разбира се, всичко може да се случи, но засега най-вероятно ми изглежда „Има такъв народ“ да спечели изборите. Неведнъж съм обяснявал защо смятам, че тази партия има голям потенциал, затова сега няма да се повтарям. Ще припомня само, че повечето български гласоподаватели показаха, че искат управление, различно от това на ГЕРБ. И затова е съвсем естествено на предсрочния вот те да дадат гласа си за тази политическа сила, която има най-голям шанс да победи ГЕРБ. Слави Трифонов постъпи много правилно, когато без излишно протакане върна мандата. Така спази основното си обещание към избирателите да не влиза в безпринципни договорки с големите партии. Естествено, някои действия на „Има такъв народ“ в парламента могат и трябва да бъдат критикувани. 

Нека не забравяме обаче един много важен факт. „Има такъв народ“ е единствената партия, чиито депутати не са участвали в никаква власт – законодателна, изпълнителна, общинска. Лидерите и главните действащи лица на останалите парламентарно представени политически сили, включително и на онези, които с гордост са си закачили табелката „партии на промяната“, отдавна са част от политическия елит. Някои са били дългогодишни депутати, при това от управляващи мнозинства, други пък са били министри или са заемали други важни държавни постове. И затова сега ми е много смешно да гледам как едни хора, отдавна инкорпорирани в политическото статукво, сега го играят активни борци срещу същото това статукво.

Да се върнем към предсрочните избори. „Любимият“ ми аргумент, който привеждат критиците на такъв вот е, че щяло да струва много скъпо и че тези пари можело да се похарчат за някакви много по-важни неща. Извинете, ама ние дадохме милиарди за едни изтребители, които са абсолютно излишни, пък сега да се тръшкаме за няколко десетки милиона, определено не е сериозно това. Скъпи на триците, евтини на брашното, се нарича подобно поведение. Ако доведем докрай логиката на лъжеспестовността, трябва просто да отменим изборите, всички избори. И така ще спестим огромно количество пари. А с тези пари после ще си купим още ненужни самолети.

В заключение ще кажа, че колкото по-рано се проведат предсрочните избори, толкова по-добре. И се надявам депутатите в следващия парламент да се заемат с доста по-важни теми, отколкото нещата, които обсъждаха през последните дни. Защото, извинете, ама Изборният кодекс ни е най-малкият проблем. Ние сме най-бедната държава в Европейския съюз. Ние сме държава, в която социалното разслоение непрекъснато се увеличава – ето за това трябва да се тревожат управляващите, които и да са те, а не дали ще се гласува с машини или с пощенски гълъби.