Натаниъл Пауъл: Борбата срещу терора в Сахел е по-важна за Франция от демокрацията в Чад

„Френският Афганистан“. Това, според набиращо от няколко години популярност клише, е Сахел - регионът, граничещ с южните предели на пустинята Сахара. Франция е в битка в бившите си колонии там с няколко джихадистки групировки. Главната ѝ база с близо 5000 военни е в Чад, който осигурява и най-ефективния местен военен контингент в битката срещу ислямистите. 

Чад обаче изпадна в криза в края на миналия месец, когато малко след като спечели шести президентски мандат, дългогодишният диктатор Идрис Деби беше убит в битка с бунтовници, нахлули в Чад от Либия на север, за да го свалят от власт. На погребението присъства лично френският президент Еманюел Макрон, който се зарече да помогне за запазване на стабилността в бедната 16-милионна бивша колония. А това според Натаниъл Пауъл, изследовател и преподавател в университета на английския град Ланкастър, може да означава само едно - Париж няма да жертва интересите си в Сахел с подкрепа за бунтовници или цивилна опозиция срещу поелата противоконституционно властта в Нджамена военна хунта, начело със сина на Деби.

Натаниъл Пауъл е автор на книгата „Войните на Франция в Чад“, издадена от Cambridge University Press в края на миналата година. В интервю за предаването „Събота 150“ той каза за слухове, че Идрис Деби е бил прострелян, докато е преговарял. За Чад това не е необичайно, защото той многократно е предвождал лично бойците си на фронта. Начело на армията е от 40 години - още от преди да стане диктатор. Хисен Хабре, когото Деби свали от власт, също беше много добър военачалник. И Гукуни Уедей, срещу когото пък Хабре направи преврат, водеше лично битките си, разказа Пауъл.

Той цитира официалната версия, според която французите не са се намесили, защото Деби не е поискал такова нещо от тях, но се смята, че те все пак са се намесили непряко - с разузнавателни данни за придвижването на бунтовниците към столицата Нджамена в реално време. 

„Това явно е помогнало на армията на Чад да ги спре. Освен това Франция е оказала и логистична помощ - вероятно с транспортиране на чадски военни или на боеприпаси. Възможно е Франция да се е въздържала от пряка намеса, защото това щеше да стане непосредствено след поредните спорни избори в Чад, на които Деби спечели шести мандат, очевидно чрез манипулиране на вота. И щеше да излезе, че Франция подкрепя такива действия“.

Натаниъл Пауъл очерта и военната сила, която представляват бунтовниците от Либия: 

„Бунтовническата групировка ФАКТ, която действа от либийска територия, е съставена от представители на етническата група тубу, която населява Северен Чад, но и Южна Либия. Лидерът Махамат Махди Али е отколешен враг на Деби. ФАКТ няколко години участва във войната в Либия на страната на различни групировки - последно на тази на Халифа Хафтар, който беше подкрепян от французите. Затова може би беше изненадващо, че тази групировка от политическата коалиция около Хафтар предприе военен поход към Нджамена. Деби най-вероятно си е мислил, че добрите му отношения с Хафтар са били достатъчни да предотвратят офанзива срещу него. Подценил е ситуацията. А дали могат да вземат властта в Чад или колко сериозна заплаха са за сегашната власт - не е ясно. И от правителствените комюникета, и от съобщенията на самите бунтовници изглежда, че основните сили на бунтовниците са били отблъснати тази седмица при контраофанзивата на армията на Чад и са вече обратно в Либия. Освен това французите недвусмислено обявиха, че ще бранят стабилността на Чад. Под това се разбира, че биха се намесили пряко в случай на опит за въоръжен бунт срещу преходната власт на военните. Франция дава ясно да се разбере, че категорично подкрепя новия режим“.

Според Пауъл французите са може би най-интервенционистката сила в света - в Африка са се намесвали с военна сила повече от 50 пъти след 50-те години на миналия век - в Чад най-много, поне 6 пъти след обявяването на независимостта му. 

„Всеки път това е ставало по искане на режима, който е бил на власт, Франция да го защити или от вътрешен бунт, или от чуждестранно нахлуване. И французите по правило винаги са успявали. Проблемът е, че резултатът от тази неотклонна френска подкрепа е липса на необходимост или стимул за властта в Чад да търси контакт с опонентите си. А това води отново до нестабилност, защото властта разчита на подкрепата само на определена етническа група или от определен географски район и настройва останалите да се бунтуват срещу нея. Затова френската намеса само задълбочава проблема. Франция винаги е отказвала да подкрепи различен вид политика в Чад. Дали е извлякла правилни поуки от това? Не мисля. Защото и сега подкрепя противоконституционната хунта, която пое управлението след смъртта на Деби. За Франция е важно Чад да е политически стабилен, за да продължи приносът му към битката срещу джихадистите в Сахел. А един преход към истинска демокрация към момента би попречил за осъществяването на целите на Франция в региона“.

По думите на изследователя армията на Чад е може би най-ефективната не само в Сахел, а в цяла Африка. 

„Опасенията са, че при размирици след смъртта на Деби Чад ще изтегли частите си, което не само ще накърни интересите на Франция, но и ще дестабилизира доста съседни държави“.

В състояние ли е някоя друга външна сила да промени съотношението на силите и хода на събитията в Сахел?

„За Съединените щати Сахел е бойно поле срещу джихадистки групировки, които американците смятат за потенциална заплаха. Но Сахел не е основен стратегически приоритет за Вашингтон. Така че американците гледат да оставят водещата роля на французите. Но в същото време предоставят значителна подкрепа с логистика и разузнавателна информация. В Чад американската подкрепа е във вид на пари, оборудване и обучение за армията. От изявленията им през последната седмица изглежда, че американците подкрепят напълно френската линия: каквито и проблеми да срещне военният режим, американците ще подкрепят прехода такъв, какъвто е. Трудно е да се формулира какви са целите на Русия. Но наемниците от организацията „Вагнер“, които може би са оръдие на руската външна политика и си сътрудничат с маршал Хафтар в Либия, по принцип подкрепят групировката ФАКТ. Но е трудно да се каже дали включително за офанзива срещу Нджамена. Но като се има предвид разширяването на руската роля в Централната африканска република - и по-точно защитата на тамошното правителство от бунтовниците - руснаците е възможно да имат някакви планове и за Чад. Каквито и да са интересите на руснаците, те са слабо видими. И предвид доминиращото присъствие на французите е твърде малко вероятно някоя друга сила да ги измести от региона или да подкопае позициите им, поне в близко бъдеще“.