В специално интервю за БНР кметът на Юнгерсайм Жан-Клод Менш каза, че са се насочили към иновативни решения и действия.
Община Юнгерсайм стартира през 2009 г. програма за демокрация на участието, озаглавена „21 дейности за 21-ви век“, която обхваща всички аспекти на ежедневието: хранене, енергия, транспорт, място за живеене, пари, работа и училище.
„Тази програма се основава на три големи глави – интелектуална автономия, енергийна независимост, която е свързана с гражданското общество, демокрацията, свободата, солидарността. Най-емблематичната дейност е гражданското участие – демокрация на участието. Хората правят инвестиции, участват със своите знания, ноу хау и житейския си опит. По втората глава – енергийна независимост – най-емблематичната дейност е монтажът на фотоволтаични панели, така че оттук нататък ще произвеждаме толкова енергия, колкото е необходима на общината за консумация. А по отношение на изхранването – последната глава – създаване на верига от зърното до чинията. Това означава, че ние сеем, трансформираме процеса, ако е необходимо, комерсиализираме го и накрая се изхранваме с онова, което сме си произвели. Така създаваме веригата от зърното до чинията".
По думите му цената на тока в това селище е по-ниска.
„По-евтино е, доколкото ние консумираме онова, което сме произвели. След това продаваме голяма част от продукцията на доставчици на енергия и тогава енергията не е по-евтина.
В Юнгерсайм е създадена местната валута „репичка“ - „Le Radis“.
„Обращението на валутата репичка се измерва със скоростта на движението ѝ или с процента на нейната употреба – т. е. колко домакинства я използват. Това са приблизително между пет и десет процента от домакинствата през годината. Това все още е доста малко. Но в сравнение с процента, който забелязваме в други региони на Франция – сме доста добре. Освен това валутата се измерва съобразно скоростта на циркулация. Колкото по-бързо циркулира, толкова повече са хората, които я използват, толкова по-добре е за икономиката", допълни в предаването "Графити по въздуха" Жан-Клод Менш.
Защо местната валута е наречена репичка?
„Репичка, защото отдавна бяхме решили да създадем допълнителна местна валута и за да намерим име, стартирахме конкурс. Така че помолихме населението да ни предлага идеите си за име. Избрахме репичката в резултат на конкурса, за да покажем, че идеята ни има и хумористична страна, за да не се вземаме много на сериозно, освен това можем да произнасяме думата и на местния диалект. Ние си имаме местен елзаски диалект, който все още се практикува и думата при нас се произнася не Ради, а Радик".
В Юнгерсайм е създадена фермата „Червената детелина“.
„Да кажем че с коронакризата, точно в тази област забелязахме най-голямата промяна. Хората бяха затворени и малко или повече бяха принудени да купуват местни продукти. И точно тук видяхме възможност за развитие на местното производство, че има повече консуматори на местна продукция и хора, които са склонни на тази форма на консумация. С една дума – кризата понякога дава възможност да бъдат изтикани напред определени дейности. Такъв е случаят и със зеленчуковото производство. Такава е тенденцията – хората все повече да се придвижват към био и местни продукти“.
Някои от земеделските стопани използват стари сортове зърно от 19 век. На въпрос може ли човекът на бъдещето да се изхрани с храна от миналото, Жан-Клод Менш отговори:
"Това е дълга история. Тук не става въпрос да се храним с храна от миналото, а да се храним с натурална храна. Установено е, че нашите предци, нашите прадядовци и баби са отглеждали натурални храни, натурално зърно. В последните генерации все повече отиваме към индустриални сортове зърно, хибридна, мутираща пшеница с все по-силно скъсени стъбла, за да се избягнат пораженията от проливните дъждове, за да се произвежда по-едра пшеница с по-високи добиви. Но този начин на производство води до много болести по зърното – гъбични заболявания, заболявания, причинени от насекоми, заради които растенията трябва да се третират. За да се избегне употребата на пестициди, която след това остава в произведения продукт, се обръщаме към тези стари сортове пшеница, това се видя и във филма – това често е сорт зърно с височина на стъблата от около два метра, които просто задушават плевелите. Няма нужда от химически препарати, понеже са резистентни на заболявания. Добивите са по-ниски, но човек трябва да знае какво иска. Така че това не е храна от миналото, а по-натурална храна, с по-ниска продуктивност".
Той коментира, че екологията означава да живееш сред природата и да я уважаваш и да се държиш към нея, както са правили предците ни.
"Земята се предава от поколение на поколение. От нашите прадядовци и баби, нашите дядовци и баби не са живи вече, те са притежавали тази земя, тя си остава и винаги е била предавана в добро състояние на следващото поколение. Но сега ние ще предадем тази земя на следващото поколение и това е голям проблем – в лошо състояние. Това не е много логично. Не е доброжелателно към тях. Трябва да направим така, че да предадем тази земя – майка, която ни дава храна, в добро състояние".
Той отправи съвети към българите, които традиционно гледат скептично на подобни екологични инициативи:
"Ще им кажа – не правете грешките, които ние направихме. Грешки, които се състояха в това да слагаме тонове и тонове химически торове върху почвата, за да се борим с болестите и да имаме по-високи добиви, когато има други решения. Да не хвърляме тези тонове торове върху почвата, за да не я тровим. По тази причина и върху бидоните с подобни препарати има знак на череп. Когато се казва пестициди, се има предвид препарат, който убива. Така че не правете същите грешки. Разполагате с прекрасна земя, грижете се за нея по правилния начин. Станете шампиони на натуралните култури. Както вероятно се стремите да бъдете, и както бяхте в недалечното минало".
Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.
Сдружение „Млад планинар“ обединява деца и младежи в едно уникално пътуване през българската природа, история и културни традиции. Организацията не само че ги запознава с най-високите върхове на страната, но и ги приобщава към важни исторически събития и обекти. Това не е просто планинарска инициатива – това е мисия за възпитание на бъдещите поколения в..
Има пряка връзка между работата на ТЕЦ "Марица 3" и замърсяването на Димитровград със серен диоксид. Това заяви пред БНР Десислава Микова от "Грийнпийс" – България. Неизменно, откакто централата възобнови работа през 2021 г., когато включи своите мощности, се отчитат високи стойности на серен диоксид в града. Ни най-малко не е изненада..
В България и Румъния има едва 1,2 зарядни станции на 100 километра , а само в Хамбург има повече станции от България и Словакия, взети заедно. За сравнение – в Дания има 96 зарядни станции на 100 км, а в Нидерландия – 81. Голяма част от бензиностанциите в страната започнаха да се оборудват със зарядни станции за електромобили. В..
Над 3 милиона кубични метра вода са постъпили в езерото Сребърна при акцията по принудително препомпване от река Дунав. Така бе предотвратено пресъхването на резервата в периода на екстремни горещини през лятото. В момента нивото на водата е около 80 сантиметра. Ако зимата е с повече валежи, екоекспертите очакват стабилизиране на..
В декларация лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов отправи критики към политиките за околната среда и управлението на екологичните проблеми в страната. Той посочи случаи на нарушения, свързани със замърсяване на питейната вода във Върбица и изливане на отпадъчни води в язовир "Тича". Документът бе оповестен преди изслушването на външния..
От края на ноември в Монтана започва подмяната на отоплителни уреди с екологично чисти. Ще бъдат монтирани близо 4200 климатика. 15 екипа ще работят в града и селата на общината. Повече от година жителите на община Монтана очакват да заменят старите си печки на дърва с екологично чисти отоплителни уреди. Процедурата се забави заради многото желаещи фирми..
Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
