XPOME - историята на две десетилетия графити шедьоври

Под този текст можете да чуете целия разговор с ХРОМЕ, включително с какви флакони се рисува първоначално, историята на някои от култовите му парчета, за рисуването в Камбоджа и графити туризма, откъде идва името на крюто LPG и други. 

Графитите са най-достъпното изобразително изкуство, независимо дали го разбирате или одобрявате в различните му форми. Творбите на големите майстори съпътстват ежедневието и определят средата ни без въобще да разберем. Като всичко достъпно, те са и особено преходни. В този смисъл са ни нужни свидетелства за съществуването на някои от най-хубавите примери, които изчезват по различни причини от стените си.

Такова нужно свидетелство ще е книгата „20 years graffiti by XPOME”. Заглавието казва всичко – това са стотици снимки на все още стоящи и отдавна изгубени творби на един от най-изявените софийски графити художници. От 2001 до 2021. От подлеза на НДК до нюйоркски галерии.

ХРОМЕ е автор, чиято значимост може да не осъзнавате. Ако живеете в София е много вероятно негови творби да са били в полезрението ви, докато ходите до магазина; целували сте се за пръв път; разхождали сте детето си; разбрали сте за смъртта на близък; пили сте бира с приятели; отивали сте на работа или по време на друг момент от ежедневието ви.

Защото ХРОМЕ е навсякъде – по големите булеварди, по каналите, в ключови подлези и надлези, на покриви и сутерени. И това са само нещата му в столицата – най-вече стотици изписвания на псевдонима му в различни форми. Това е може би най-изявеният софийски типограф, който никога не се е занимавал сериозно с типография.

Поради ред специфики на графити изкуството, самоличността е отделена от артиста. Следва част от историята на артиста, съпътстваща всичко, което сте виждали по улиците и което ще можете да видите в книгата.

НАЧАЛОТО И ПРЯКОРЪТ

Въпросният артист е софийски тийнейджър, който като малък искал да стане пилот от Формула 1 и сполучливо рисувал кораби, анимационни герои и най-вече коли. Някъде през 2000 г. попада на германско графити списание, докато търси материали за учебен реферат. След като го разглежда се случват две неща. Най-напред сменя темата на реферата. После започва да забелязва парчетата на пионерите в софийскитеи българските графити – MAD в Зоната, XNRG, LBC и много други хора, които шареха сивите стени в първата фаза на Прехода. В интернет се свързва с ERIC от City Stars Crew (CSC):

„Видяхме се още на същия или на другия ден. Станахме супер добри приятели. Той ме въведе в рисуването и с него беше първата ми акция. В годините до 2004-а, когато той си отиде, рисувахме заедно всеки път, когато бях в София.“

Първо се ражда Electro Hippie – първият псевдоним. „Беше доста дълго. На четвъртата стена, която беше някакъв опит за мюръл, се появи ХРОМО. Идва от Хромозом, което също е прекалено дълго. Затова стана ХРОМО, а после с годините ХРОМЕ, защото с две различни букви е повече кеф. Има връзка и с цвета, защото хромът е основен за бомбинга – с него можеш да покриеш всичко друго.“

А какви са емоциите, които карат един човек да хване флакони и мечета и да рисува по стените?

„Усещането за пълна свобода. Правиш нещо, което много малко други хора правят, нещо непозволено и за което няма много информация“, е отговора на ХРОМЕ. Заедно с ERIC той се впуска в свят, на който …

„В началото хората гледаха доста песимистично. Немалко акции, не само на НДК, а и на други централни места, са завършвали с гонитби, арести, побои. Цялото нещо имаше много негативен имидж.“

Тук няма да се впускаме в анализ за законността на графитите. Но е факт, че отношението на публиката става по-толерантно с годините, по думите и на ветерани като ХРОМЕ. Трудно е да поставиш надпис на име на футболен отбор върху жилищна фасада в същата графа с огромни и цветни шедьоври, легални или не.

GRAFFITI CITY SOFIA

След началото през 2001 година следват две десетилетия на разкош. ХРОМЕ залага както на „бомбенето“ в центъра на София, така и на по-спокойни локации, където може да направи по-сложни, по-изпипани и по-големи рисунки. През годините е захаресвал спокойствието повече, но е изпил и другите „бири“, което е и причината да виждате името му на толкова много места. Правил е влакове, писал си е името с намерени вещи, а периодът, заради който най-много го виждате описва така:

„2011 с Teleto (140 ideas) отново си казахме, че всеки от нас трябва да направи 100 парчета за година. И се хванахме всеки уикенд, всяка вечер след работа излизахме и правихме. Накрая ги натъкмихме и аз и той 100. На следващата година си казах „100 е малко. Трябва да се правят повече.“ Тогава горе-долу се запознах със STER, който здраво натискаше педалите в тоя момент. Това беше мотивация и за мене, за него, може би и за остатъка от сцената да се рисува повече. Той даже изкара две години без да спре. Всеки ден.“

Както ERIC, STER също си тръгва от този свят без време. Благодарение на самостоятелната и обща работа, името му, заедно с това на ХРОМЕ, е част от градската памет.  

Уличната слава и качественото й измерение постепенно се прехвърлят и в други форми. ХРОМЕ е обикалял фестивали по цял свят, има участия в изложби, включително една самостоятелна в Загреб. В страни от казионната култура и светлините, българските графити всъщност включват множество международно познати артисти. Ако от обща култура вече знаете за Nasimo, то не е лошо да разберете и за: 

„GLOW, KOTK, ARSEK & ERASE, хората от моето крю (LPG) – MORE и RICAR, GRTS и много други хора в различни сфери и посоки на рисуването, във и извън София. За бройката хора, които рисуват тук, имаме много добри артисти.“

Всички тези хора и колективи формират естествено развила се и световно призната сцена на изобразително изкуство, докато „говорещите глави“ по телевизията се вайкат как художествените ни академии не могат да произведат следващия Кристо. „Няма как да си графити артист и да ти пука за одобрението на хората“, ми казва ХРОМЕ и това ме провокира да го попитам кое му е най-ценното признание.

„Най-много се изкефих на това, че ме поканиха на изложба в Ню Йорк, меката на графитите, и успях да дръпна още хора. Бяхме 5 човека на тоя трип. Казах си „Уау, понеже си качвам някакви неща в Инстаграм, някакъв човек ме покани в изложба на другия край на света.“  

ТИПОГРАФИЯТА

За цялата си разпознаваемост ХРОМЕ разчита на името си доста буквално. Той е от артистите, които правят „само букви“.

„Аз самият си знам, че не съм художник, нямам такова образование и понятие за човешкото тяло, и не ми идва отръки да хвана и да нарисувам някое тяло перфектно. От снимка мога да го прерисувам добре, но не е творческо за мен. Някъде през 2004 г. си казах, че няма да рисувам character-и и да се опитвам да правя фигуративни неща, макар че много ми харесва, а че фокусът ми ще бъдат буквите“

Докато много от райтърите залагат на подобен „шрифт“ на буквите в повечето си неща, ХРОМЕ е от тези, познати с многообразието. От класически „троуъпи“ до различни видове триизмерност, монохромни и цветни парчета на всякакви места.  

„Да, скучно ми е и не виждам някакво развитие да хвана една скица и да я докарам до перфектност, като я повторя 142 пъти. За мен е по-интересно, дори да има грешки в пропорции и изпълнение, но да съм изкарал още една скица на стената.“

„Правил съм няколко шрифта от А до Я или А to Z. Не с комерсиална цел, просто съм искал да опитам да изкарам всички букви от някакъв вид – домино, някакви пиксели, позитивни и негативни форми. Със сигурност съм инспириран от типографията, но дали аз съм типограф трябва да кажат хора, които се занимават професионално с тази дейност“, казва артистът.  

КНИГАТА

Тя съдържа още истории от автора и оценките на негови колеги-райтъри от България и света. Съдържа снимки на над 700 парчета от различните години – хартиено доказателство за един завиден творчески път.

„Не ми се правеше изложба. Да показвам неща в рамки и платна не е супер голяма мотивация за мен. Затова си казах, че ще събера всичко в една книга и един ден като ме няма книгата би трябвало още да е здрава. Или да показвам на внуците – вижте какви неща съм правил като млад.“

Книгата, естествено, ще е много повече, защото със сигурност и доста други хора биха я показвали внуците си. Или пък биха я разгледали точно сега.

Реализацията на проекта зависи от кампанията в Кикстартър, където можете да поръчате предварително „20 years of graffiti by XPOME” и така да финансирате издаването й. Можете да подпомогнете проекта и с по-малки суми, включително срещу различни интересни подаръци.  

Обещаните допълнителни истории може да чуйте отдолу. Разговорът беше реализиран в предаването „Изотопия“, което можете да последвате във Фейбук и Инстаграм. Тук ще го чуете в подкаста „Попкултура“, който може да последвате във Фейсбук и Спотифай.