Ген. Хайнрих Браус: Силно е посланието на САЩ за член 5 от Вашингтонския договор

"Съединените щати стоят твърдо до европейските си съюзници в НАТО, Алиансът е жизнеспособен, обединен и решен да противодейства на системните противници на демократичния ред, разбирай авторитарно управляваните Русия и Китай. За да постигне това, НАТО трябва да обнови стратегическата си концепция. Но най-важното след първата среща на американския президент Джо Байдън със съюзниците от НАТО е признанието му, че Съединените щати считат член 5 от Вашингтонския договор за свое "свещено задължение". 

Това каза в интервю за "Събота 150" генерал-лейтенант от запаса Хайнрих Браус, до 2018 година заместник-генерален секретар на НАТО по отбранителна политика и планиране. Днес той е анализатор за Германското дружество за външна политика в Берлин.

"Когато го изрича американският президент, за европейските съюзници, но и за Русия, това е от най-голямо политическо значение. Предишният президент Доналд Тръмп си позволи да разколебае съюзниците, че придържането към член 5 от Вашингтонския договор не е задължително. Един за всички, всички за един. Това е основният принцип на НАТО и ядрото на политиката за възпиране на Алианса. Американският президент дори отиде по-далеч, като определи член 5 като "свещено задължение". Това е наистина много силно послание. Още повече че то идва след Доналд Тръмп, който постави европейските съюзници на равни нога с Китай и събуди основателни съмнения, че Съединените щати са готови да спазват член 5 в случай на нападение срещу страна от Алианса. Байдън разсея тези съмнения по начин, който едва ли може да бъде по-категоричен. Думите му са от ключово значение за солидарността и сплотеността на НАТО". 

Говорите за съмненията, които пося Доналд Тръмп, когато нарече НАТО "отживелица". Но и от страна на европейските съюзници имаше изказвания, които демонстрираха, че и Европа се съмнява в жизнеспособността на Алианса. Помним думите на Макрон, че НАТО се намира в мозъчна смърт. Смятате ли, че европейските съюзници действително са се съмнявали в бъдещето на НАТО?

Не мисля, че европейските съюзници наистина са се съмнявали в жизнената способност на НАТО. По-скоро мисля, че Европа се беше настроила търпеливо да изчака края на президентството на Тръмп, за да се опита след това да възроди трансатлантическото сътрудничество. 

Онова изказване на френския президент беше много несполучливо. Макрон наля допълнително масло в огъня на съмнението, че НАТО е жизнеспособна организация. Нека припомня, че този коментар дойде след действията на Тръмп в Близкия изток, без да се консултира със съюзниците си. А там Франция има дълбоки исторически интереси. Много скоро след този коментар европейските съюзници дадоха ясно да се разбере, че не споделят виждането на Макрон. Но думите му демонстрираха, че поведението на Тръмп е успяло да вбие клин между съюзниците. Коментарът на Макрон беше индикатор, че вътре в Алианса има различия. 

Сега обаче американците и европейците започнаха на чисто и е много важно европейските съюзници да осъзнаят, че трябва да положат повече усилия за собствената си сигурност и отбрана и така да върнат силата на НАТО.

Ако острите думи на Еманюел Макрон през 2019 година трябваше да станат повод за размисъл, преосмисли ли НАТО ролята си в един нов свят на нови военнополитически предизвикателства?

Ако си спомняте, германският външен министър Маас беше този, който след коментара на Макрон заяви, че НАТО трябва да преосмисли концепцията си предвид променящите се стратегически условия в света, разбирай амбициите на Китай и процесите в Близкия изток. 

Медиите цитират Макрон след срещата на върха на НАТО, който е изразил резервите си относно определянето на Китай като основна заплаха за Алианса. НАТО е Северноатлантически съюз и Китай няма нищо общо с този регион, е казал френският президент. Само той ли мисли така или просто е говорител на недоволните?

Китай наистина е в Тихоокианския регион и наистина няма нищо общо със Северноатлантическия регион. Притеснявам се, че Макрон допуска стратегическа грешка. Ако Макрон наистина мисли така, това е много недалновидно. Сигурен съм обаче, че далеч не всички европейски съюзници на Съединените щати споделят антикитайския курс на президента Байдън, който между другото за тази политика има подкрепата и на демократите, и на републиканците. Байдън смята, че се намираме в преломен момент, когато авторитарните държави - на първо място Китай и Русия - застрашават демокрацията. Според мен Байдън е прав. Но европейците не са убедени, че от това трябва да следва толкова строга антикитайска политика.

Франция винаги се е опасявала, че НАТО ще се превърне в организация под диктата на Съединените щати и ще се намесва в проблеми, които са в компетенциите на националните държави или Европейския съюз. Мога да си представя, че източноевропейските съюзници, от Естония до Вашата страна и Румъния, изпитват известни притеснения, ако НАТО прехвърли стратегическия си фокус върху Тихоокеанския регион, което би отслабило Алианса срещу дестабилизиращите действия на Русия. Заключителното комюнике на срещата на върха оборва тези страхове, защото там се казва съвсем ясно, че възпирането на Русия е основна задача на НАТО. 

От друга страна, Испания, Португалия, Италия, Гърция и Турция, но и Франция, гледат притеснено към Северна Африка и Близкия изток и ширещия се там тероризъм, който е една от основните причини за миграционния натиск към Европа. Тази заплаха е не по-малка от заплахата от Русия в Източна Европа. 

Нека цитирам генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който казва, че НАТО не иска да навлиза в Азия, но трябва да е готов, Китай да дойде при нас. Икономическата стратегия на Китай вече е факт. Имам предвид масираните инвестиции в географски отдалечени райони като Европа, особено в критична инфраструктура, транспортни проекти и енергийна инфраструктура. Примерът с пристанището на Пирея е много показателен - изведнъж Китай се оказа мажоритарен собственик. По този начин Китай може да упражнява натиск върху тамошното правителство.

Актуалната стратегическа концепция на НАТО е на повече от 10 години, когато Западът все още вярваше, че Русия може да е стратегически партньор. Накъде тръгва Алиансът сега с концепцията "НАТО 2030"? 

Стратегическата концепция от 2010 определя Русия като стратегически партньор. Този документ носи духа на надеждата за сътрудничество. Там няма и дума за Китай. 2014-а обаче се оказа преломна година за Европа, защото политическите, военните и геостратегическите порядки се обърнаха на 180 градуса. 

Анексирането на Крим промени всичко, Русия навлезе с войски в съседна държава, а ракетите ѝ със среден обсег застрашават европейските съюзници. Към това трябва да добавим и растящите амбиции на Китай да се превърне в световна сила, която да е икономически, политически, технологичен, военен и не на последно място идеологически конкурент на Запада. Да не забравяме така наречените "транснационални заплахи", като климатичните промени, въоръжаването в Арктика, където и Китай иска да се намеси, деструктивните технологични оръжия. Всичко това има пряко отношение към сигурността. 

На фона на тези процеси НАТО трябваше да започне обновлението си, така че да може да изпълнява основната си задача - отбраната на страните членки. Амбицията на Байдън е да обедини за общи, координирани действия демокрациите както в Европа, така и в Тихоокеанския регион. Затова срещата на върха на НАТО реши да създаде консултативен орган, така че демокрациите в света да могат да изработят общ подход към властовите амбиции на Китай. 

Интервюто с ген. Хайнрих Браус можете да чуете в звуковия файл.