Sofia Art Projects - градският център като сцена за изкуство в публична среда

Това е доста радикален опит да се покаже изкуство в публична среда, коментира пред БНР кураторът Весела Ножарова. По думите ѝ фестивалът е провокиран от периода на изолация, ограничения и дистанция заради пандемията от Clovid-19.

"Мога да кажа, че стана много по-болезнено желанието ни да бъдем сред хора и много по-болезнена е необходимостта ни да имаме досег с изкуство, с емоционални проявления в съвременния свят. Внякакъв смисъл мисля, че чувствата ни тепърва ще ги анализираме - какво се случи с нас след повече от една година в Covid-ситуация."

На фестивала бяха показани творби, които се вписват в средата, имат провокация към историческото минало на България, към архитектурата на Ларгото, изтъкна Ножарова.

Сред произведенията бе проект на Стела Василева.

"Това, което е много характерно за тази работа на Стела Василева, е че тя се променя в продължение на деня. Тя оцвети с цветно фолио куполите на Ларгото и в различни части на деня светлината прави различни цветни петна по земята, сутрин по един начин,  на обяд по друг начин, сега вечерта всичко е малко по-живописно, акварелно разтечено нататък, но абсолютно промени по този начин пространството на Ларгото. То стана много по-художествено, много по-въздушно, по-емоционално, по-наситено с преживяване", подчерта Весела Ножарова.

Инсталацията на Сашо Стоицов показа историята на София. Изглежда като археологически обект. С какво послание излиза Стоицов пред публиката:

"По-задълбочено оценяване на нещата, на мисленето, на мъдростта. София е уникален град, винаги е бил и сега ще бъде. Той в момента е уникален, аз, като се разхождам по улиците, такъв град не съм виждал."

Сашо Стоицов прави обекти, които са псевдоархеологически находки:

"Той има цяла серия от произведения, които прави още през 90-те години, които са като имитация на съществуващи обекти, прави ги от картон, те изглеждат като измислени, в същото време имитира водата, имитира формата, която е псевдоархеологическа и ги слагаме между тези истински археологически обекти и създаваме много особена среда между съвремие и минало".

"Колата София е изключително странен обект, направена на ръка, тя е в движение, може да се кара напред назад, има вид на спортна кола, на увеличен мачбокс кола от нашето детство. Малка количка, която е увеличена. Всичко е направено на ръка, джантите са боядисани с боя, която е за печки", разказа Весела Ножарова.

Лазар Лютаков е един от участниците във фестивала  Sofia Art Projects. Той живее във Виена. Участвал е многократно в няколко биеналета -  Венеция, Москва, Виена. В България е разпознаваем с проекта “Мазето на Баба Васа”. Той разказа повече за автомобила Колата София.

"Става въпрос за един изключително радикален автомобил, който съществува, развит е от инженер Велизар Андреев и от неговия син доц. Божидар Андреев в средата на 80-те години. Ако поразсъждаваме малко какво представлява спортната кола, спортната кола е това возило, което би трябвало да бъде най-много в крак с времето. Спортната кола е този уред, който придава форма на актуалните инженерни тенденции, технологии, материали. Спортната кола е един изключително представителен проект", каза за предаването "Нощен хоризонт" Лазар Лютаков.

Той обясни, че не става въпрос за един-единствен прототип, а за автомобил, който е развит с идеята да бъде въведен в серийно производство от около 200 бройки годишно. Произведени са едва 50 броя от този автомобил. Предполага се, че до наши дни са останали между 10 и 20.