Афганистан като политическо оръжие

Талибаните превзеха Кабул. САЩ изглеждат унижени след двадесет години, в които наляха милиарди долари във войната срещу една малка страна. Днес все повече хора се питат дали във Вашингтон не са били наясно със съветския опит и капана, който самите американски разузнавателни служби залагат със създаването на муджахидините в Афганистан. Отговорите са много, а историята ни показва някои от възможните варианти за бъдещето на конфликта.

На 27 декември 1979 г. съветските специални части провеждат нападение над президентския дворец на Хафизула Амин, който по това време е генерален секретар на Народно демократичната партия на Афганистан. С това нападение се налага ръководство, което е по-лоялно към СССР и започва съветското навлизане в азиатската държава. Първоначално съветският лидер Леонид Брежнев смята, че присъствието на армията ще продължи само няколко месеца, но войната се проточва десет години.

Основната цел на Москва е да си осигури стабилен съюзник в региона след като от началото на 60-те години е в конфликт с Китай. Според Збигнев Бжежински, САЩ са започнали да подкрепят групировки в страната, месеци преди СССР да решат да вкарат войските си там. За десет години съветската армия успява да се справи с военните си задачи. Тя контролира всички големи градове и основните транспортни артерии. Въпреки това войната е загубена както и живота на около 20 хиляди съветски военни. Причината е невъзможността да се урегулират отношенията между отделните племена, както и да бъде накарано населението да приеме със сила наложено отвън правителство. Към тези проблеми трябва да се прибави и американската и пакистанската помощ за муджахидините, които получават не само парични средства, но и огромно количество оръжие. Политическата  и икономическата цена, която плаща СССР е огромна. Загубени са ценни пазари на запад, а имиджа на Съветския съюз като международен фактор спада почти до нивата след потушаването на Пражката пролет през 1968 г. Едва в средата на 80-те години Михаил Горбачов решава да изтегли Съветската армия и тя напуска Афганистан на 15 февруари 1989 г.

След изтеглянето на СССР гражданската война в Афганистан продължава. Отделните кланове и военни командири контролират различни региони, а навлезлият радикален ислям започва да приема все по-страшни проявления. По време на конфликта със Съветите муджахидините се финансират и с производство на наркотици, този бизнес процъфтява през 90-те и до днес.

Както разбирате всичко това е отлично известно на специалистите работещи за Белия дом, защото те самите планират партизанските действия на муджахидините и подкрепят отделни страни в хаоса през 90-те години.

Атаките от 11 септември 2001 г. доведоха и до голямата промяна. Афганистан отново влезе във фокуса. Въпреки че, Вашингтон бе отлично запознат с реалностите в азиатската страна, те започнаха една мащабна военна операция, която просто не можеше да бъде спечелена. Кратковременните цели на Джордж Буш Младши бяха изпълнени. Той намери виновник за нападенията в САЩ. Войната срещу терора даде възможност за огромно разрастване на разузнавателните служби, забрана за придвижване на много хора и възможността за намеса навсякъде под предлога за борба с тероризма. Дори в момента затворът в Гуантанамо е пълен с хора, които нямат повдигнати обвинения, а са подложени на мъчения и лишаване от свобода само, защото ги подозират в нещо.

Днес, когато талибаните държат Кабул, често се говори за огромните финансови загуби, които търпят САЩ. Всъщност войната дава възможност да бъдат налети милиарди долари във военно промишления сектор. По този начин се стимулират конкретни производства на конкретни хора в Америка.

Политическите дивиденти за Вашингтон първоначално също бяха големи. Те успяха да консолидират около себе си коалиция, в която се включи и НАТО. Първоначално дори и Русия беше склонна да помага за провеждането на операцията и дори даде разузнавателна информация и предостави свои транспортни канали. Американският контрол над Афганистан създаде ядро за влияние в Централна Азия, от което можеше да се осъществяват различни операции срещу съседен Иран и други държави. От там стана възможно и разрастването на американското присъствие в някои от бившите съветски републики.

Дългият конфликт и липсата на видими резултати доведоха и до нуждата той да бъде прекратен. Най-големият фактор за американското изтегляне е общественото мнение в САЩ. Сред привържениците на демократическата партия, това бе отдавна чакана стъпка. Освен това в настоящата икономическа криза съкращаването на част от военните разходи безспорно ще се отрази добре на американската финансова система.

Оттук нататък за Афганистан има няколко сценария. Най-вероятният е страната да изпадне в състояние на гражданска война, точно както стана след изтеглянето на СССР. Такъв конфликт ще превърне целият регион в минно поле и ще се отрази тежко на съседите. Китай ще бъде силно затруднен с изпълнението на своя проект – „Един пояс – един път“, който минава през съседните страни. Русия ще трябва да отдели ресурси за запазването на своите съюзници – Киргизстан и Таджикистан, а Иран ще трябва да се намеси, за да подсигури своите граници.

Другият вариант е талибаните да успеят бързо да консолидират управлението си. Това ще стане ясно до няколко месеца. В този случай е важна тяхната позиция. Те биха могли да се превърнат в проводник на интересите на Китай и Русия, с оглед на скоро проведените преговори. За сега това все пак изглежда малко вероятно, защото до момента нямаме официално постигнати договорки, а изказванията идващи от Пекин и Москва са в посока за тяхното обединяване срещу хаоса. В Кремъл виждат присъствието си в сферата на дипломацията и частично на икономиката.

Последният сценарий е свързан с прякото противопоставяне на талибаните с големите съседи. Тогава политическите позиции на Русия, Китай и Иран ще бъдат сериозно разклатени, а САЩ може да се окажат големия печеливш в тази игра.

Лошото тук е, че при използването на Афганистан като политически инструмент няма абсолютно никаква мисъл за хората. Световните политици чертаят сценарии, а стотици хиляди са обречени да станат бежанци или да умрат от глад и война. Вълните на емигранти скоро ще залеят Европа. Странно е има ли съюзническа солидарност в действията на Вашингтон в този случай, защото когато трябваше да се започне войната европейците се притекоха на помощ, но сега сами ще трябва да се справяме с последствията от разрухата, която започнаха други.