Последствията от Крайовската спогодба за българите в Северна Добруджа

Спорен е за мнозина ефектът от Крайова. За историците това събитие има две лица и носи своите последствия и днес.  На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.

"Това е един знаменателен акт между две държави във военно-времена обстановка и тъй като е във военно-временно обстановка успява да се съхрани след приключване на войната. Трябва да отбележим, че Съветският съюз е първата от великите сили,  която постави този въпрос, но като се вгледаме в документалното наследство веднага разбираме защо - тя се ангажира със собствените си ултимативни искания за Бесарабия и Северна Буковина, въпреки че дава гаранции, че Добруджа ще бъде българска, това не означава нищо. Истината е, че директните взаимоотношения между българския цар Борис III и Хитлер решават този проблем", каза за БНР историкът Иван Занов.

88 000 румънци, заселени от румънските власти, когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината България.
Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници.

"С две лица е този ден, но аз  по-скоро отдавам лошите последици от това, което се случва с българите в Северна Добруджа. Истинска трагедия е било изселването на хората. Може ли да си да представите  - ноември по време на дъжд, на сняг тръгват с коли, румънците ги крадат, тъй като търсят злато непрекъснато. Тези, които са натоварени на шлепове, шлепът най-напред спира в Тутракан слизат тези, които искат, поле спира в Силистра, говоря за хората от Тулча, които успяват да се натоварят".

На 1 октомври 1940 година в Силистра влиза българската армия и добруджанци ликуват. Въпреки това, предложението този ден да се чества като  Денят на Силистра не е прието в началото на 90-те години. Така Кръстовден остава като празник на града, свързвайки го с традиция от преди повече от 150 години, когато на този ден се е провеждал есенен панаир. И според Иван Занов си струва това решение да бъде преосмислено. Според него има и други дати в българския празничен исторически календар, които да бъдат погледнати през друга призма.

И все пак свободата на българите в Южна Добруджа не е безплатна. Държавата ни изплаща 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост тук.
 
Повече можете да чуете в звуковия файл.