Гръм и трясък без работно време

Здраве и наздраве желаем във всяко едно отношение, скъпи съучастници, от просперитет да не се отървете. Започват “Новини с добавена стойност”, един метафизичен бюлетин в стил апокалиптичен пънк-рок.

Всички ние имаме нужда от просперитет, дори да не сме кой знае колко амбициозни. Страната ни е в паранормална треска, няколко кризи настъпват едновременно!

Сепаратистките процеси и разделението в обществото са неудържими.

Твърде много разногласия има например по отношението на мерките и ваксините. Едни искат да се ваксинират само с ракия, други искат ваксинацията да е поголовна и задължителна. Трeти се лутат из 50-те нюанса между тези две крайни позиции.

Един колега поет тая седмица някъде понеделник-вторник се напрегнал и написал стихотворение как се бори с мерките, които унищожават нормалния ни живот.

Стихотворението е много хубаво, потърсете го, авторът му е проф. Андрей Чорбанов.

Накратко - поетът се обръща към някоя си Лолита, надяваме се да е пълнолетна, и казва на тръпката си (тя му е тръпка в граждански смисъл): Лолито, приятелко, мятай се на моя Росинант и нека да бием врага като гарибалдийци! Покрай Гарибалди поетът намесва и Санчо Панса със скрита сюжетна цел. А как тия разнолики персонажи ще борят заедно тиранията на мерките и ваксините, това остава лирическа тайна.

Хората се делят на такива и онакива, но гласът на поета, който е глас на съвестта, ни казва, че всички трябва да се обединим под неговото знаме като Лолита и Росинант с Гарибалди и Санчо Панса - това са героите в неговата кратка лирическа изповед. 

В лириката най-важното е неизказаното. В лириката на проф. Чорбанов най-неизказано мистично е как са се обединили тия действащи лица за каузата? Ние тука 5 човека не можем да се съберем на едно мнение, той събрал сума ти различни характери от вековете.

Вижте за какви персонажи става въпрос.

Джузепе Гарибалди е герой на т.нар. Рисорджименто - италианското национално обединение, което се провежда през втората половина на 19 век.

Лолита от своя страна е малка въртиопашка от руско-американската литература, жертва на изтънчена педофилия, 20 век. Ама романът “Лолита” е старичък, приемаме, че Лолитата на г-н Чорбанов е пораснала и не е в прокурорска възраст. Иначе нямаше да го хвалим, защото не понасяме беззаконието - деца под 18-годишна възраст не могат да се занимават с политика и да въртят любов.

Санчо Панса пък е оръженосецът на Дон Кихот, Росинант, знаете, е конят на същия рицар.

Тука с коня има една тънкост. Росинант на кастилски означава “като стара кранта”. Разбирате ли - той само прилича на стара кранта, но всъщност е най-великият кон на света.

Навремето Сервантес направил такава смешка с Росинант, както сега се правят смешки с картинки “преди ваксината” и “след ваксината”. Сервантес направил нещо подобно с коня Росинант - “преди рицарството” и “след рицарството”. Преди рицарското посвещение той е бил просто една стара кранта, а след като поема по пътя на благородната борба в защита на слабите и угнетените - тогава вече Росинант става най-великата и прославена кранта на света.

Затова, ако Андрей Чорбанов прилича на нещо друго, да знаете, че не е това, ами обратното. Защото се е качил с Лолита и Гарибалди на Росинант и води свещена война за нормален живот. Като прибавим и Санчо Панса на гърба на същия кон, работата вече става опасна - колкото и да е велик Росинант, лирическата тежест върху старите му кокали може и да счупи гръбнака на клетото четириного.

Така е, скъпи съучастници! Поезията събира несъбираемото и обхваща необятното.

Колегата Чорбанов добре ги е наредил римите, още веднъж го препоръчвам като лирик и джентълмен.

***

Другата тема, която вдига обществената температура, е работното време на кръчмите. Една от здравните мерки на властите е - ограничено работно време на заведенията. Противопоставяйки се на тази мярка, ресторантьорите издигнаха много хубав плакат на техните протести:

НЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ!

Ако човек е извън контекста и детайлите, ще има да се чуди - това някакъв философски протест ли е, какво е? Не на работното време! Човек да седне, да мисли, па следователно да съществува!

Аз като седнах да мисля в една кръчма, така се увлякох, че съм заспал на масата.

Събудих се - дошъл ми рожденият ден на обяд! Добре че толкова ги и спазват мерките, та съм се наспал в кръчмата и даже кафе ми сервираха.

И аз пак се замислих - за какво протестират срещу мерките, щом така и така не ги спазват? И пак щях да откарам в размисъл кой знае докога, обаче дойде една позната манекенка да празнуваме рождения ми ден и аз спрях да мисля на какъв философски принцип едни заведения спазват мерките и протестират, а други не ги спазват и пак протестират.

И като почнахме да празнуваме рождения ми ден, ох, леле!...

Като се разгърдих, като се развихрих - викам:

Манекенки, психоложки, поетеси, лекоатлетки, яжте, пийте, Г-н Балев черпи!

Много весело стана.

Цял ден обсъждахме Кант и Шопенхауер с колежките. Бум, тряс, Рене Декарт, ти мене уважаваш ли ме, питам те ребром и с категорически императив! - и с гъделичкане в ребрата...

По едно време застанах на челна стойка и ми наливаха императиви в ноздрите. После пълнихме водни пистолети с водка и се пръскахме, абе страшна работа.

Ама като дойде време да плащам - тадъъъм! - няма финикийски знаци.

Написах на една бележка “500 К = половин милион” и тръгнах да я размахвам, обаче тия от заведението казаха: не, не, тука ние пишем бележките и сметките!

Едва не се отчаях, но нали съм философ с бърза и трезва мисъл, намерих решение много бързо - скрих се в тоалетната и се обадих на полицията и телевизиите, че заведението вдига джангър след разрешеното работно време.

Дойдоха новинари и полицаи, с тях се помъкнаха и протестиращи, които искали видимост, а в суматохата моята приятелка манекенка ме скри под полата си и ме измъкна от горещата точка.

Поетите са без работно време,

кръчмарите не искат да почиват,

а кой ще плаща, дявол да го вземе -

това е много мътна перспектива!