Станислав Митрахович: Кризата доказва сгрешената енергийна политика на ЕС

Интервю на Ангел Григоров със Станислав Митрахович в предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Настоящата криза е доказателство за сгрешената енергийна политика на Европейския съюз на ускорен преход към възобновяеми енергоизточници и диверсификация на газовите доставки на всяка цена". Мнението сподели пред БНР Станислав Митрахович, водещ експерт на Фонда за национална енергийна сигурност и старши научен сътрудник във Финансовия университет при правителството на Русия.

Тази седмица цената на природния газ в Европа счупи всички досегашни рекорди, достигайки почти 2000 долара за 1000 кубични метра. Европейските хранилища остават запълнени 75 процента. Американският втечнен газ заобикаля Стария континент, за да задоволи потребностите на възстановяващата се азиатска икономика. А Русия твърди, че няма капацитета да увеличи доставките на синьо гориво за европейския пазар извън предварително договорените количества, защото първо трябва да запълни собствените си хранилища.

На какво се дължи невижданото досега поскъпване на газа в Европа?

Ръстът на цените на газа е обусловен от съвкупност от причини, някои от които имат технически характер и са свързани например с времето: студена зима, топло лято, безветрено време в Северно море. А някои са резултат от политически решения. Например решението на Европейската комисия за преминаване от дългосрочни към краткосрочни договори в газовата сфера. Също така преходът към възобновяеми енергийни източници, без да се отчитат обективно съществуващите технологични и икономически ограничения. Съвкупността от всички тези фактори, умножена по конкуренцията с потребителите на газ в Азия и Латинска Америка, доведе до поскъпването на газа и електричеството в Европа.

Каква е разликата между дългосрочните и краткосрочните договори?

Дългосрочните договори предполагат наличието на взаимни гаранции между доставчика и потребителя. Дългосрочните договори гарантират на доставчика, че неговият газ ще бъде купен. Затова той може да инвестира в нови находища и транспортни мощности. Потребителят също получава дългосрочни гаранции, че винаги ще има определени количества газ, а не както е при спот пазара: може да има газ, може да няма, а може и да се продава на много висока цена.

Какво означава фючърсно ценообразуване? Грубо казано, това е когато играчите на пазара спорят помежду си какво събитие ще се случи, какъв индекс ще бъде достигнат на борсата, каква ще бъде цената на дадена стока и т.н. Привържениците на либерализирания пазар смятат, че колкото повече такива играчи има, които търгуват с какво ли не, толкова по-висока е ликвидността, толкова по-малко са картелните споразумения и е толкова по-добре. От гледна точка на скептиците, пазарът на фючърсите, възможността газът, петролът и електричеството да бъдат препродавани по няколко пъти, преди да бъдат използвани, води до прекалено големи колебания на цените на борсата.

Каква е ролята на спекулантите в настоящата газова криза?

Ролята на спекулантите е доста голяма, защото колебанията на цената на газа от 2000 до 1000 долара за 1000 кубични метра не може да бъде обяснена само с обективните фактори. Разбира се, че спекулантите вече се възползваха от обективно създалите се обстоятелства, за да печелят пари. Според мен Европейската комисия би трябвало да се вслуша в предложенията на редица страни да се направи разследване на действията на спекулантите. Първи беше Люксембург, а след това се присъединиха и други страни.

Съгласен ли сте, че настоящата пазарна конюнктура е изгодна за Русия в качеството ѝ на основен производител и доставчик на газ в Европа?

Несъмнено настоящата ситуация е изгодна за Русия, защото високите цени на фючърсите на борсата се отразяват на цените в дългосрочните договори. Сегашните дългосрочни договори нямат нищо общо с дългосрочните договори отпреди десет години. По настояване на Европейската комисия в сегашните споразумения беше включено изискването за индексация спрямо спот котировките. Спот котировките влияят на цената на газа в дългосрочните договори. Ако не веднага, то след няколко месеца. Разбира се, това е изгодно за “Газпром” като руска компания. “Газпром” плаща данъци и дивиденти на акционерите си, главният от които е правителството на Руска федерация.

Ще извлече ли Русия не само икономически, но и политически дивиденти?

Като цяло политиката е борба за стратегически решения. Големите икономически инфраструктурни проекти не могат да бъдат реализирани извън политическия контекст. Да речем за или против проекта “Северен поток 2” гласуват депутатите в Германия, институциите на Европейския съюз също изказват позицията си, т.е. политиката е неизбежният контекст на големите икономически проекти. От гледна точка на стратегическата политическа изгода, Русия вероятно разчита на ускоряване на процедурата по сертификация и въвеждане в експлоатация на “Северен поток 2”.

Освен това, предполагам, че руското правителство се надява, че в настоящата ситуация Европейският съюз няма да се кара с основния доставчик на газ. По повод Украйна, Беларус или руските вътрешнополитически ексцесии като делото “Алексей Навални” например. Сега просто не е моментът да се говори по тези въпроси. Затова, разбира се, руските власти експлоатират в своя полза създалото се съотношение на силите. Щеше да бъде странно, ако не го правеха.

Ще ускори ли Германия въвеждането в експлоатация на “Северен поток 2”?

Мисля, че германските бюрократи чакат формирането на нова правителствена коалиция, която трябва да се появи след изборите за Бундестаг през септември. Окончателното решение ще бъде взето тогава, когато стане ясно кой ще бъде канцлер и кой министър на външните работи.

Може ли енергията от възобновяеми източници в Европа пълноценно да замени руския природен газ и ако да, кога?

Въпросът е кога именно. Нито един здравомислещ човек не се съмнява в усъвършенстването на технологиите. Прогресът е съвсем очевиден, но въпросът е как се върви към всичко това - еволюционно или революционно? Ако се върви революционно, то възниква огромен брой ексцесии. Ексцесии като тези, които се наблюдават в момента във Великобритания. Великобритания е страна, която получава до половината от електроенергията си от вятърни електроцентрали. Това е голям прогрес и голям успех. Но когато няма вятър, производството на електроенергия от вятърни електроцентрали вече не е 50, а 15 и дори 5%.

Защо сега например Германия се отказва от атомните електроцентрали? Последната атомна електростанция трябва да бъде изведена от експлоатация през 2022 г. Нима Путин е натрапил това решение на Германия? След като германските власти са взели това решение, то ще им се наложи да разчитат повече на природния газ и на възобновяемите енергийни източници, които по определение са непостоянни.

Потвърди ли настоящата криза за пореден път прекомерната зависимост на Европа от руския газ?

Мисля, че кризата потвърди преди всичко погрешните решения в сферата на ускорения преход към зелена енергия и диверсификацията на газовите доставки на всяка цена. Вместо гарантирани доставки по тръбопроводни системи и дългосрочни договори с Русия, Норвегия и Алжир, Европейският съюз избра пътя към либерализацията на пазара. На пазара да има куп доставчици, които се конкурират помежду си. Стана ясно обаче, че конкуриращите се доставчици не винаги осигуряват ниски цени. Едната година цените могат да бъдат високи, а другата - ниски. През 2020 г. цените на газовите борси бяха пределно ниски - на моменти по-малко от 40 долара за 1000 кубични метра, дълго време - по-малко от 100 долара. А сега цените се колебаят между 1000 и 2000 долара. Това е резултатът от либерализацията на пазара.

Във всеки случай бих предпочел да говоря не за едностранна, а за взаимна зависимост. Европа е голям пазар за Русия, на който не може лесно за се намери алтернатива. Доставките в Китай са малки, а вътрешният пазар отдавна е усвоен. С други думи, и Русия остава зависима от Европейския съюз.

Интервюто със Станислав Митрахович можете да чуете в звуковия файл.