Откъде идва инфлацията

Паричната политика на централните банки, а не високите цени на енергоресурсите и на храните са в основата на ускоряването на инфлацията. Мнението е на Стоян Панчев, председател на Българско либертарианско общество и съосновател на Експертния клуб за икономика и политика. В новия епизод на подкаста „На всяка цена“ Панчев обърна внимание, че инфлацията е съвсем логичният резултат от масираните парични инжекции, които Европейската централна банка прави.  

Италианският дългов проблем  

За да удържи поскъпването на италианските облигации, което би хвърлило страната в „гръцки сценарий“, според Панчев, още миналата година Франкфурт увеличи масирано т.нар. количествени улеснения. По думите на експерта, няма как при толкова сериозно количество нови пари, цените да не тръгнат нагоре. Още повече, че до юли тази година инфлационната цел на ЕЦБ (бел. ред. - близо, но под два процента инфлация) изглеждаше силно недостижима. Настоящата симетрична инфлационна цел от 2% в средносрочен план бе поставена в момент, когато инфлационните процеси започваха.  

През декември се очаква решението на Европейската централна банка дали ще намали покупките на активи и в какъв обем по Програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Крайният срок на програмата засега е март догодина, но тя може да бъде калибрирана според ситуацията, е нееднократното послание на Франкфурт. 

Стагнация, стагфлация ….  

Според Стоян Панчев, ако е ЕЦБ в действителност възнамерява да купува общоевропейски облигации, вероятно трудно ще прекрати програмата. Експертът припомни, че при всички по-сериозни покачвания на инфлацията от 20-ти век, цената на енергийните ресурси също върви нагоре. Преди сега да заговорим за настоящата криза с цените им, още от началото на годината данните на ООН показват сериозно поскъпване на храните (особено в определени части на света), припомни Панчев. „Данните показват намаляване на ръста. Т.е. вървим към някаква стагфлация (бел. ред. – макроикономически термин, с който се означава състояние на нисък икономически ръст, ускоряване на инфлацията и увеличаване на безработицата). Трудно ми е да си представя как г-жа Лагард и нейните колеги ще вземат решението за спирането на програмата“, коментира икономистът.  

Панчев е убеден, че забавянето на икономическата активност, което е обосновано не само от развитието на пандемията, но и от редица структурни проблеми в икономиката, може да ни доведе до застой (стагнация).  

Кой ще потребява и кой ще инвестира?  

Допълнителните средства за пенсионерите в България почти сигурно ще се върнат в икономиката, убеден е експертът. По думите му най-вероятно те ще бъдат предназначени, за да покрият нарастващите разходи за храна и енергия. Именно потребителската кошница на пенсионерите е най-сериозно ударена от настоящите инфлационни процеси, допълни анализаторът.  

По-големият въпрос е какво ще правят домакинствата, чиито основен доход идва от заплата. Възнагражденията в частния сектор трудно догонват инфлацията в момента, коментира Панчев. В същото време мнозина, особено заради спомена от 90-те години, искат да съхранят спестяванията си от обезценяване, като търсят инвестиции в имоти (при прегрял имотен пазар, според БНБ) и в злато. Това обаче поставя под въпрос ключовият за редица сектори въпрос с пазаруването около Черния петък (края на ноември) и Коледа.  

Оттук следва и въпросът за постъпленията в хазната и печалбите на търговците. Ускоряващата се инфлация е основният фактор за повишаване на приходите в хазната (от данъци и акцизи), заради което бе направена и актуализацията на бюджета, коментира Панчев. Засега е трудно да се прогнозира дали страната ни ще изпита необходимост да вземе целия обем нов дълг, който може да си позволи за годината – 4,5 млрд. лева (при взети 1,8 млрд. лева до момента и предстоящ аукцион за нов половин милиард).  

Ще излезе ли България с емисия външен дълг тази година и при каква цена и защо възстановяването от пандемията може да срещне трудности – ще научим в звуковия файл.