Щефан Майстер: За Путин е важно да не допусне смяна на властта в бившите съветски републики

"За руския президент Владимир Путин е жизнено важно да укрепи модела на авторитарно управление не само в Русия, но и в съседните постсъветски републики. Това е начинът той да запази влиянието си". 

Коментарът пред БНР е на д-р Щефан Майстер след потушаването на протестите в Казахстан. Той е изследовател на постсъветското пространство и е част от Германското дружество за външна политика.

"От гледна точка на Кремъл в нито една постсъветска страна не трябва да се допусне гражданският протест да доведе до смяна на властта и формата на управление, защото това би окуражило опозицията в Русия да тръгне по същия път и защото би се превърнало в алтернатива на автократичния модел в постсъветското пространство". 

От създаването си като независима република Казахстан се опитва да съществува мирно с големия съсед Русия, без да предизвика отцепване на северните райони на страната, където живее руско малцинство. С извикването на Организацията на договора за колективна сигурност на помощ държавното ръководство в Нур Султан само се отказа от суверенитета си. За да запази авторитарното управление. А Русия бързо се намеси, защото Кремъл не се страхува от нищо друго, освен от демократизацията в страните в постсъветската периферия. 

"Тепърва ще наблюдаваме такъв сценарий и в други постсъветски републики", смята д-р Майстер и допълни:  

"В Казахстан имахме ясен мандат за операция в една постсъветска държава, която е изключително важна за Русия, втората по важност държава след Беларус. Конфликтът в Казахстан е вътрешен. Важно беше да се гарантира сигурността в една съседна държава, чиято граница с Русия е дълга над 7 хиляди километра. И още нещо - освен укрепването на руското влияние върху Казахстан важно беше да се избистри профила на Организацията на договора за колективна сигурност. Затова тази бърза военна намеса не беше неочаквана".

Споменавате Беларус, кризата Украйна все още тлее, сега Казахстан. По границите на Путин е доста неспокойно. Какво е общото в зародиша не тези кризи, д-р Майстер?

И в трите случая наблюдаваме трайно отчуждение между политическия елит и гражданите. Беларус и Казахстан се управляват авторитарно. Обществото се променя, но въпреки недоволството на гражданите, формата на управление не се променя. Така конфликтът между граждани и власт се задълбочава и води до недоволство, което и в Беларус, и в Казахстан намери израз в улични протести. Отговорът на властите и в двете държави беше авторитарен - протестите бяха потушени със сила. Така няма да се разреши конфликтът - нито в Беларус, нито в Казахстан, нито в която и да е друга постсъветска авторитарна държава. Ще наблюдаваме този конфликт и в други постсъветски автокрации. Ще има още демонстрации и опити за революции. Операцията на Организацията на договора за колективна сигурност възстанови стабилността на Казахстан. Тази операция беше успешна и важен тест за евентуални бъдещи операции на Русия и партньорите й при предотвратяването на така наречените „цветни революции“ - Организацията се оказа добър инструмент за това.

В Беларус и Казахстан Русия направи всичко по силите си, включително и с оръжие, за да защити автокрацията. Защо беше важно това за Владимир Путин?

От гледна точка на Кремъл, в нито една постсъветска република не трябва да се допусне гражданският протест да предизвика смяна на властта и формата на управление. Просто защото това би окуражило опозицията в Русия да тръгне по същия път. И защото би се превърнало в алтернативен на автокрацията обществен модел в постсъветското пространство. Путин, естествено, мисли за това, как може да укрепи модела на авторитарното управление. Защото това е неговият модел на управление. Само този модел му гарантира, че ще запази влиянието си върху съседите.

Има теза, че Владимир Путин обмисля прилагането на модела Назарбаев, т.е. да се оттегли от първата линия на властта и да продължи да дърпа конците зад кулисите. Пилотният проект на Назарбаев обаче се провали. Какво означава това за бъдещето на Путин?

Да, имаше такава теза, че Путин иска да се увековечи като Назарбаев. Но всъщност никой не знае, какво иска Путин. Казахстан дълго време се възприемаше като пример за успешна смяна на авторитарната власт в постсъветското пространство. Но през 2019 година смяна на властта всъщност нямаше. Смяната се случи сега. Едва сега Назарбаев се оттегли, или по-точно - беше оттеглен. В крайна сметка се оказа, че този модел не сработи. За Путин това означава, че е по-добре да остане президент и да не се оттегля на някаква друга длъжност. Мисля, че той вече се отказа от намерението си да се оттегли на втора линия и управлява зад кулисите.

Казахстан, но и други три републики - Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан - са важна геополитическа опора на Русия в Централна Азия. Как ще се променят силите в региона на напористия Китай и след изтеглянето на Запада от Афганистан, д-р Майстре?

Русия и Китай засилиха влиянието си в централна Азия. Видяхме, че Русия и Китай са в състояние да защитят и да надградят влиянието си в този регион. Пекин подкрепи начина, по който бяха потушени протестите. Но дори извън актуалните събития виждаме, че Китай се е превърнал в най-важния икономически партньор на централноазиатските държави. Инициативата „Един пояс, един път“ издигна Китай до позицията на най-голям инвеститор в региона. Това може да доведе до конфликт с Русия. Но Китай и Русия имат една по-голяма обща цел - трайно да изместят Запада от Централна Азия. И ако се върнем на Казахстан, Западът отново проспа събитията и естествено, Русия и Китай може само да потриват доволно ръце. Руската политика в региона не бива да се разглежда едностранно. От една страна Москва се опитва да запази влиянието си с помощта на различни инструменти. Но в същото време постсъветските съседи на Русия са нестабилни държави. И това прави толкова трудна задачата на Путин. Но до сега той все пак успява да подсигури задния двор на Русия.

А каква цел преследва Путин с преговорите със Запада? От трите формата на преговорите тази седмица най-важни бяха двустранните между Русия и Съединените щати. Очевидно Америка призна Русия за световна сила.

Целта му е да раздели Запада и нагнетяването на напрежение по границите на Украйна е само инструмент за постигането на тази цел. Путин се надява да успее да изкопчи нещо от Запада, но не вярвам, че ще успее. С 100 хиляди войници на границата не можеш да нападнеш държава като Украйна. Можеш най-много да си осигуриш сухопътна връзка с Крим. Целта на Путин е друга. Въпросът е, какво ще направи, ако не получи това, което иска? Очевидно ще трябва реагира, за да не пострада имиджът му. В американския сенат се провали опита за налагането на санкции срещу газопровода "Северен поток 2", като един от аргументите на противниците е, че санкциите допълнително ще разделят Запада, но не са изключени нови опити. За мен значението на газопровода е силно надценено. "Северен поток 2" е само инструмент в гедорето на Путин за забиване на клин между западните държави и за засилване на руското влияние в отделни европейски страни. Естествено, Путин иска газопроводът да заработи, то това е малка стъпка по пътя му към голямата цел - да спре НАТО, да се превърне в архитект на европейската система за сигурност и да раздели континента на зони на влияние. Според мен, Путин наистина смята, че ще успее да постигне поне част от тази голяма цел. Американският президент е слаб, Германия е неориентирана, Франция е пред избори. Кога, ако не сега? Европа не говори с един глас. А и кой възприема на сериозно Жозеп Борел? Европа в момента не е фактор, не взима суверенни решения и е напълно естествено, че Русия иска да преговаря с Америка. Дори фактът, че Байдън се съгласи на разговори с Путин, вече е точка за Кремъл, защото Америка призна Русия за световна сила.