Да имаш къща със статут на паметник на културата и да искаш да я възстановиш се оказва присъда, а не привилегия във Велико Търново. Бюрократичната машина е тромава и това обрича имотите, разказва Петър Атанасчев, който от години се опитва да спаси наследствената си къща на емблематичната улица „Гурко“ в старопрестолния град. Имотите там са в групов паметник на културата и за всякакви интервенции по тях е нужно разрешение от Националния институт за недвижимото културно наследство и от Министерството на културата, а това е голямо затруднение, споделя Петър Атанасчев:
„Проблемът е „Паметници на културата“ – НИНКН, и Министерство на културата. Подадени са документи, вече две години вървим по институции. Няма централизирана институция, където да си подадеш документите и те да придвижат всичките документи по-нататък. Стар имот. Още преди 10 години сме подали документи за събаряне, тогава имаше някакви реорганизации, писна ни да ходим от врата на врата. Продължава да се събаря, нищо не можем да направим, да разчистваме. Има минали комисии от „Паметници на културата“, от Общината, казват, че къщата е за събаряне и за преизграждане наново. Подали сме всички документи в Министерството на културата, чакаме подпис на министъра, който трябва да разреши да си съборим имота. Документите са внесени ноември месец 2020 година, в „Паметници на културата“ са внесени документите февруари месец миналата година“.

Със сагата на Петър Атанасчев са десетки великотърновци с имоти в стария град, който целият е със специален статут на недвижима културна ценност. Основният проблем според Петър Атанасчев е в липсата на комуникация с институциите, съгласуващи проектите:
„Ходим на място. Някаква лелка на входа на министерството на един компютър, 10 минути ми отне, за да ми каже, че документите са подадени и да чакаме отговор. Това беше, когато са минали всякакви срокове. Какво можем да направим, ние нямаме никакъв достъп до тия хора. Въртим телефони, прехвърлят ни от телефон на телефон. Имаме всички проекти и на старото съществуващо положение, докато беше здрава къщата. Вече не можем да си правим сметката, защото нещата поскъпнаха двойно. Не можем да кажем“.
Община Велико Търново се опитва да помогне на собствениците на частни имоти паметници на културата в комуникацията с институциите, но има и сериозни трудности. Нужни са законодателни промени, коментира Нелина Църова, директор на общинската дирекция по култура и туризъм:
„Опазването на старите сгради е един от най-големите и най-наболелите проблеми на Велико Търново. Над 70 сгради са с реставрирани фасади или изцяло реставрирани. Водят се разговори с още 180 собственици на такива сгради за тяхното възстановяване. Голям проблем е незаинтересоваността от страна на наследниците на собствениците, но тук вече е необходима промяна в законодателството. Община Велико Търново има доста активни контакти в Асоциацията на общини със селища и територии на културно-историческото наследство от доста европейски страни, познати са европейските практики и решението би било тези европейски практики, които принципно не са много различни, да бъдат приложени и в България“.

Експертите в Националния институт за недвижимото културно наследство са малко, а обектите, за които отговарят, са много, липсват достатъчно механизми за финансиране на частните собственици, коментира младият архитект Веселин Алексиев, експерт по опазването на недвижимите паметници на културата:
„Бройката хора специалисти в Института са изключително малко предвид количеството паметници на културата, които имаме в България. Докато броят експерти, които ги обслужват, е наистина ужасяващо малък, мисля че 28 човека отговарят за няколко хиляди сгради, което естествено води до изключителни забавяния и прекъсване на нишката, но ми се струва, че нещата малко по малко се преобръщат в малко по-добра посока и се надявам тя да продължи така да се разгръща. Другият голям проблем, който вече не е толкова институционален днес, е проблем, който често можем да видим във всички други дейности в нашата страна – липсата на финансиране, защото знаете, че грижата за една сграда паметник на културата изисква доста големи средства, които повечето хора ги нямат. Има някакви механизми, но липсват достатъчно механизми, които да предоставят на възможност на хората, които са собственици на такива сгради, да се грижат за тях, както би трябвало да бъде“.
Във Велико Търново задължително трябва да има филиал на Паметниците на културата, коментира новият областен управител Людмила Илиева:
„Като областен управител аз ще положа всички усилия и като приоритет в моята дейност излагам това да има във Велико Търново филиал на Националния институт за недвижимото културно наследство. По този начин надявам се, че ще бъде облекчена комуникацията и надявам се и подобрена между лицата, които имат разговор с тази институция“.
Народното събрание даде на Велико Търново статут на историческа и духовна столица на България, а част от това е опазването и на недвижимото културно наследство, което се руши.

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..