Коментар на Петър Волгин: Кой трябва да оглави БСП?

Вярно е,че през последните 30 години както в развития свят, така и в България беше направено много за дискредитирането на левите идеи. По телевизора говореха главно хора, които обясняваха, че всеки трябва да се оправя сам, че общите действия водят до тоталитаризъм, че всички свръхбогаташи са станали такива, заради невъобразимо високия си интелект, а пък онези, които трудно свързват двата края, трябва да се сърдят единствено на себе си. Социалното неравенство пък било нещо напълно естествено, като изгревът на слънцето сутрин. И затова всеки, който се опитвал да го промени, всъщност се бунтувал срещу някакъв изначален природен закон. Пълни глупости са това, разбира се. Защото икономическото неравенство не е никакъв природен закон. То е резултат от конкретни действия, които извършва съответната държава в полза на богатите и в ущърб на мнозинството граждани.

Във времето на Прехода България се оказа особено податливо място за разпространението на глупави твърдения от страна на пазарните фундаменталисти и неолибералите. Освен това тези хора не спираха да повтарят, че левите политики са вредни и че ако сме искали да станем Швейцария на Балканите, примерно, трябвало час по-скоро да ги забравим. Мокрите либерални сънища действително се сбъднаха, защото почти нямаше леви политики през последните 30 години. Само че вместо да станем Швейцария на Балканите, примерно, се превърнахме в държава, където ножицата между малцината богаташи и мнозинството трудно живеещи хора постоянно се увеличаваше.

Единствено левите партии са тези, които могат да променят това положение. Убеден съм, че никой от вас не е толкова наивен, че да вярва в онази, станала толкова популярна напоследък фраза, според която с десни инструменти се постигали леви цели. Класическа глупотевина е това. С десни инструменти се постигат единствено десни цели – т.е. задълбочава се неравенството, допълнително се облагодетелства елита и се отнема и малкото, което имат обикновените хора. Партии като „Продължаваме промяната“ нямат и никога не са имали намерение да подобрят живота на мнозинството от нас. Това е един офисен планктон, който в момента е разпределен на важни държавни позиции, за да прави това, което му се свежда от страна на големите началници, най-вече на тези от чужбина. Говорим за хора, които са научени, че трябва да се грижат единствено за себе си и че всеки, който има финансови проблеми, е неудачник. Няма как да очаквате от хора, за които обидно семплите писания на Айн Ранд са Еверест на мисълта, да имат социална чувствителност.

Големият въпрос в случая е дали БСП, най-голямата и, на практика, единствената сериозна лява партия, притежава подобна чувствителност, дали е в състояние да се бори за прокарването на автентични леви политики. Разбира се, че лидерският въпрос в партията също е изключително важен. Именно човекът, който стои начело на БСП, определя каква е философията на партията и начините, по които ще действа тя. Много е важно този човек да вдъхва доверие. За да има една политическа структура успех, нейният лидер трябва да се харесва не само на партийните функционери, но и на възможно най-широки кръгове от населението. Освен това нали знаете, че много рядко се гласува за партийна програма. Да не мислите, че някой, извън тесните специалисти, беше прочел партийната програма на НДСВ през 2001 г? Мнозинството от българите тогава просто харесваха царя“ и затова партията на Симеон Сакскобурготски дойде на власт. И с ГЕРБ и Бойко Борисов беше същото, и с Кирил Петков и „Продължаваме промяната“ е същото. Така че, ако БСП иска отново да печели избори, трябва да има лидер, който да вдъхва симпатии у гласоподавателите.