Киър Джайлс: Путин вече отбеляза гол без военно нападение

"Путин знае точно какво иска в Източна Европа - за разлика от Запада", твърди британският историк и професор в Оксфорд Тимъти Гартън Аш. Така беше озаглавена една от статиите му във вестник "Гардиън", публикувана в края на миналия месец. В нея той развива тезата, че Западът ще е в по-неизгодна позиция от Русия докато не реши кой европейски ред на сигурност да поддържа.

Защото от една страна всички западни демокрации са за заченатия през 1975 година Хелзинкски модел на равноправни, суверени, независими демократични държави, които спазват върховенството на правото и решават споровете си само по мирен път. Модел, изразяван често с популярната фраза: "Европа - цяла, свободна и мирна".

Алтернативният модел е Ялтенският, който се корени в 1945 година, когато Сталин, Рузвелт и Чърчил решават в Крим как да се подели Европа на сфери на влияние на Запада и на Съветския съюз. Според Гартън Аш твърде значителни кръгове на Запад, преследващи собствените си интереси, допускат този модел да изкласява. И в резултат се получават кризи като тази около Украйна.

Тази теза подкрепя и Киър Джайлс, старши консултант на програмата "Русия и Евразия" в британския Кралски институт за международни отношения "Чатъм хаус". През септември миналата година Джайлс публикува свой научен труд на тема "Какво възпира Русия". Едно от заключенията в него е, че отношението на Русия към Запада не може да бъде променено, защото е резултат от дълбоко вкоренена враждебност. Но поведението на Русия и какви точно действия предприема тя, за да постигане стратегическите си цели,  могат да бъдат повлияни.

В същото време големите играчи в Европа са далеч по-заинтересовани от бизнес отношенията си с Русия - особено Германия, която се постави в още по-голяма зависимост от руските енергийни ресурси - в пълна противоположност на страните, които са по-близо до Русия, и се опитват да се откъснат от нея. Така че има фундаментално напрежение не само в Европейския съюз, не само в НАТО, но и в целия евроатлантически консенсус за това как да бъде управляван светът и как да се неутрализира руското противопоставяне на западната идея за това управление".

Смятате ли, че Русия много умело и умно използва тези разногласия?

"Тъжното е, че не е необходимо Русия да бъде особено умна да го прави. Защото пропуските в западните отбранителни системи и недостатъците в поведението на Запада са толкова очевидни и постоянни, че Русия спокойно може да продължава да натиска същите бутони отново и отново и да постига същите доста задоволителни за нея резултати. Така че много често руската сила не е функция на вътрешния ѝ капацитет, а на разединението на Запада и неспособността му да се концентрира върху проблемите".

Очевидно е нужна някакъв нов вид политика. Каква би могла да бъде тя?

"За съжаление единственото нещо, което изглежда би наложило промяна в политиката към Русия, е сериозно поражение за някоя от страните, които в момента са за деескалация. Исторически погледнато това е нещо, което е в състояние да шокира лидерите така, че да осъзнаят каква точно е същността на заплахата, пред която са изправени, да я приемат насериозно и да разберат колко е важно да се бранят."

Геополитически, дали не е грешка на Запада да допуска сближаване на Русия и Китай, защото, както знаем Пекин подкрепи Москва срещу разширяването на НАТО?

"О, това е нещо, което Русия много внимателно е подготвила преди да предприеме повечето от заплахите си срещу Украйна. Това е за да не преживее Русия отново ужасния шок, когато през 2008 година извърши военно нападение срещу Грузия, което Китай не подкрепи по начина, който се надяваха руснаците. Така че Русия е много внимателна в дипломацията с Пекин. Битува обаче и фикцията, че действията на Съединените щати и на Запада сближават Русия с Китай. Това е нещо, в което руските дипломати и политици се опитват да ни накарат да повярваме, защото искат Западът да свали гарда срещу Русия.

По-близките отношения с Китай, разбира се, са нещо, с което Москва може да застраши Запада и да го държи нащрек. Но това далеч не е така. Ако си дадете наистина сметка за казаното досега от Русия и Китай, ще стигнете до извода, че Пекин направи заявка, че ще следи внимателно ситуацията - но явно не е склонен да подкрепи Русия в „лудориите“ й в отношенията със Запада."

Смятате ли, че британската дипломация има затруднения напоследък. Видяхме на поста дипломат номер едно Борис Джонсън, след него бе Доминик Рааб, който бе уволнен заради Афганистан. Сега е Лиз Тръс. Спомням си, че когато пое поста тя заяви, че не е дипломатичен човек, но когато прави изявление в такъв критичен момент от рода, че нападение на Русия срещу Украйна ще насърчи останалите „агресори“ като Китай и Иран, наистина е доста далеч от дипломатическия тон, пък макар и да не е далеч от истината...

"Крайно време беше недипломатичен човек да оглави Форин офис. Предвид различните послания, които отправяха дълго време британското външно министерство и това на отбраната, крайно време е те да заговорят в един глас и да се заемат с решаването на проблема. Всеки път, когато Форин офис подхождаше към проблем като сегашния и търсеше начини за деескалация - въпросът е какво можем да дадем на президента Путин с надежда, че той ще даде заден ход.

А правилният въпрос е как точно можем да разубедим президента Путин да предприеме агресивни действия на първо място, вместо да го възнаграждаваме. Фактът, че Лиз Тръс беше откровена за характера на предизвикателството, всъщност е бонус за дипломацията".

Кой е вашият номер едно дипломат в момента за Великобритания?

"Министърът на отбраната Бен Уолъс за момента. Определено изявите му през последните седмици бяха много обнадеждаващи и нетипично политически, като всичко което каза и направи, беше правилно".

Значи има шансове да бъде следващият генерален секретар на НАТО, както се говори?

"Не бих отишъл толкова далеч, защото решенията за това не се вземат на базата на компетентността на кандидатите".

Още по темата в звуковия файл.