За Светлана и Елена от Украйна войната не е нещо абстрактно. Но те не са я и виждали. Двете жени са били в България, когато тя избухнала. Затова не се определят като бежанци. Но ставащото в родината им не им дава покой, защото там са останали семейство и приятели.
Елена и Светлана дошли у нас на почивка преди нахлуването на Русия в Украйна. И останали тук. Като бежанци. Родните ги посъветвали да не се прибират. Сърцето на Светлана е при дъщеря ѝ и съпруга ѝ, които са в град Днепър.
"Вече от седмица живеем на квартира. Колко дълго ще продължи това, не можем да кажем. Платили сме до края на март. Семейството ми остана в Днепър. Днес ми казват, че е тихо. Но атомната електроцентрала, "Запорожката", е на два часа път от града ни и информацията, че я обстрелват много ни притесни. Денят ми започва с телефоните. Звъним на роднините, на познати. Дъщеря ми е там, съпругът ми остава с нея. Иска ми се да я измъкна. Може би в тази ситуация щеше да ни е по-лесно да сме там заедно. Но градът е в централна Украйна, а пътят до Лвов също е дълъг с влак. Пък и пътят не е много сигурен".
Светлана се свързва с дъщеря си, която показва през телефона опашките пред банкоматите. Елена допълва, че дори и да са неработещи, превеждат някаква част по картите. Но според двете проблемите тепърва предстоят. И то не само за тях - украинските граждани, които по стечение на обстоятелствата са останали в България. А и за всички останали, дошли без дрехи, само с паспорти и малкото пари. Елена обяснява:
"Добротата има също някакви граници. Сега идват майки с деца, които имат повече нужда от помощ. Да, много сме благодарни на това, че българският народ ни предоставя някаква помощ. Ето и човекът, който ни каза, че ще ни помогне, е тук, до нас. Но това в никакъв случай не е достатъчно. Затова е много важно да има по-облекчени процедури, по които да се дава статут на бежанец, например. Искаме да се чувстваме като пълноценни членове на обществото".
Светлана допълва:
"Разбирате ли, ние сме нормални хора, които могат да се грижат за себе си. За тези 56 години съм минала и през тежки времена, преживяла съм разпада на Съветския съюз… Искаме паспортните процедури да бъдат много по-простички. И да може тези хора, украинците, дошли от войната, да могат по-лесно да могат да си намират работа. Защото сега, ако получим статут на бежанци, в следващите 90 дни няма да можем да работим. Обаче как да живеем тези 90 дни. Нужна е храна, нужен е покрив над главата. Още е зима. След 26 март, като ни свършат парите от наема, какво ще се случи. На практика ще излезем на скамейката отпред. Може би ще отидем и на Лъвов мост. И още получаваме сега съдействие от човек, но нали и той си има семейство, бизнес, живот. Не може да изискваме от него постоянно да се занимава с нас".
Светлана е детска учителка, а Елена – фармацевт. Двете сега живеят в София на място, за което са платили наема почти до края на март. Със сумата от 200 лева, казват, че трябва да изкарат, докато си намерят работа. Търсят я в ресторант, където вероятно ще станат готвачки. И двете споделят, че на фона на тяхното положение, има по-зле. Затова смятат, че могат и те да помогнат с нещо. Светлана показва на телефона си какви неща изработва с ръцете си.
"Аз например съм учителка, която учеше децата в училище за чужди езици. Правихме творчество, рисувахме. И съм готова и тук да правя това - просто да се грижа за деца. Разбира се, има я езиковата бариера. Обаче ние учим български. Знаем украински, знаем руски. Защо да не научим и българския".
Елена и Светлана бягат от политическите въпроси. Но не крият възмущението си от пасивността на Европейския съюз.
"Трябва да се намеси. Ние сме далече от политиката, обаче това, което мога да кажа, е че просто с всички сили трябва да се стремим към това да има мир. Молим се за мир всеки ден. Но молитвите не са достатъчни. Понякога мир не се постига с добро. Искам всички да се обединят и да се противопоставят на тази агресия".
Светлана:
"Искаме Европа да помогне с всички свои сили и средства, за да може да се да се обуздае тази ситуация. Ние сме малка държава. Имаме различия. Различните партии и политически сили имат различия. Спорим. Но това да става в рамките на държавата. Това са си наши държавни спорове. Нямаме нужда отвън да ни ги решават. В Днепър, където живея, цялата документация е на украинския език. В България има също много хора, които знаят много различни езици, които говорят различни езици. Обаче радиото ви и телевизията говорят на български. И на вас не ви се казва, че това не е правилно. Не ви се казва, че руският е по-красив, по-приемлив. И да се заявява готовност някой да ви "спасява". В моята работа на учител аз работя с много деца. Говоря и с много родители. Ако те се обръщат към мен на руски, аз им отговарям на руски. Когато ми говорят на украински, отговарям на украински. Защото просто растем с тези два езика. Никой не ни налага нещо, никой не ни затваря за това, че говорим руски или украински".
Елена казва, че ѝ се иска по някакъв начин Европа да се обедини. "Вижте какво става на границата с Полша, с Румъния, с Молдова. Има много големи опашки от хора, които искат да се махнат от Украйна. Но такава опашка няма на границата с Русия".
"Много не си иска тази война да приключим така по-бързичко. И да не живеем по телефоните. За всеки един от моите ученици ме боли душата. Защото не знам в този момент къде са те. Говорим си с техните родители. Крият се някъде по мазетата. Някои са в този район между Азовско море и Мариупол. Някои нямат вода, храна, няма пари, няма как да излезеш на улицата, защото се страхуват да не ги разстрелят", допълва Светлана.
Засега Елена и Светлана ще останат в България. Сигурни са, че това е по-безопасният вариант за тях. Дали ще се върнат в Украйна?
"Аз имам роднини в Русия, но няма да отида при тях. Не сме се карали или нещо… Така се случи съдбата… Аз не мразя руснаците. Но ако ми се наложи да бягам нанякъде, няма да отида в Русия. Защото никой не може да ме застави да ги обичам. Имам си дом – Украйна".
Светлана не отговаря. Но знае, че дъщеря ѝ и съпругът ѝ са там.
Интервюто със Светлана и Елена можете да чуете в звуковия файл.
Екипи ще дежурят през цялата нощ в общините Петрич, Сандански, Симитли и Струмяни, които обявиха бедствено положение заради интензивните валежи. Много от сухите дерета се превърнаха в реки, задръстени от нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Наводнени са десетки обществени сгради и частни домове, компрометирана е пътната и улична..
Екстремното време в Гърция наводни много пътища и отнесе коли. Реки преляха. В засегнатите райони властите спряха движението. Циклонът ще продължи до неделя. Продължава развитието на циклона над Гърция. Има силно засегнати области, където водата е над един метър. Неспирно вали силен дъжд в Пелопонес, област Тракия, Еврос и Халкидики...
Върховният съд в Испания разпореди ареста на бившия транспортен министър Хосе Луис Абалос и сътрудника му Колдо Гарсия. Двамата са обвинени за предполагаема корупционна схема, свързана със закупуването на маски по време на Covid пандемията. Решението на разследващия магистрат Леополдо Пуенте превърна Абалос в първия действащ депутат, изпратен в..
Електроразпределителното дружество ще плати обезщетение за изгорелите електрически уреди на жителите на села в община Георги Дамяново. Това стана ясно на извънредна среща, свикана от кмета Нина Петкова и общинските съветници, на която присъства и областният управител. По данни на представителите на дружеството несработила защита на един от..
Пожарът в многоетажни сгради в жилищния комплекс в хонкогския район "Тай По" продължава и днес, като броят на жертвите достигна 83, предадоха световните агенции, позовавайки се на службите за спешна помощ. Петдесет и една от жертвите са загинали на място, съобщиха от пожарната служба. Общо 123 души са ранени при пожара, отбелязва ДПА. Все още не е..
Стрелецът, който рани тежко двама членове на Националната гвардия на Съединените щати в столицата Вашингтон, е живеел близо до Сиатъл на Западното крайбрежие и е прекосил страната, за да извърши атаката. Двама служители на Националната гвардия са в критично състояние след стрелба във Вашингтон Тръмп за стрелбата на няколко пресечки от Белия..
Британската полиция арестува мъж на летище Манчестър по подозрение в терористични престъпления, свързани с нападението над синагогата в града по-рано тази година, съобщи Би Би Си. Ейдриън Долби и Мелвин Кравиц загинаха в синагогата на еврейската конгрегация в Хийтън Парк на 2 октомври при нападението на Джихад Ал-Шами, който беше застрелян от..
Дъжд
Облачно
Превалявания
