Спомен за делото на Натан Князев

В историята на българската музика са вписани имената на много музиканти - чужденци, дошли специално у нас, за да спомогнат в културното ни развитие. Натан Князев е един от тях - пианист, органист, композитор. Той е арменец по произход, работил у нас в края на XIX и първата половина на ХХ век, с принос за развитието на музикалните институции във Варна, Пловдив и София.  

Роден е на 17 март 1872 г. в Истанбул, в семейство на интелектуалци: бащата е езиковед, майката - учителка. Истинското му име е Натан бек Амирханянц. Събитията принуждават семейството да емигрира - първо в Иран, след това в Тбилиси, Грузия. Там Натан получава и основното си образование. Насочва се към музиката и семейството отново се преселва - този път в Хелзинки, където младежът може да получи солидно музикално образование. Следва в Музикалния институт - негов учител по пиано е Феручо Бузони, а композиция учи при проф. Мартин Веселиус. След това се обучава в Мюнхен при проф. Йозеф Райнбергер. 

Научил, че в България търсят музиканти, той пристига у нас и се установява във Варна. Там създава струнен оркестър към училището, преподава пеене, пиано, теоритични дисциплини. Изнася концерти заедно със сестра си - цигуларка, той е и един от организаторите на Българско музикално дружество „Гусла“ - става регент на хора и оркестъра през 1899 г.

Уви, традиционните интриги и клюки го прогонват от Варна през 1908 г. и той заминава за Одеса, където преподава в Императорското музикално училище и ръководи трупата на операта. След това е вокален педагог в Баку и организира арменски хорове. През 1910 г. е поканен от „Оперната дружба“ в София, дебютира като режисьор на операта „Демон“ от Рубинщайн. 

Поласкан от поканата да стане диригент на хора на Бостънската опера, той заминава за САЩ, но само след три години се завръща у нас - точно преди Първата световна война. За кратко време работи в Пловдив, където е преподавател в Музикалното училище и диригент на местната оперна трупа, с която поставя през 1921 г.  операта “Камен и Цена“ от Кауцки - Иванов. 

Отново се завръща в София, където остава до края на живота си. Изнася концерти, дирижира хорови състави. Като композитор създава две опери - „Иванко“, представена през 1932 г. в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов, и “Ралица“. Написал е ораторията “Христос“, операта “Буф“, песни по стихове на Ботев, издадени през 1940 г., както и повече от 100 хорови и солови песни по български, руски, немски, английски, шведски и арменски текстове, както и църковна музика. Умира на 4 октомври 1949 г.

Натан Князев е много ерудиран музикант със значим принос в развитието на българската музика - нека не го забравяме.