„Новини с добавена стойност” от Г-н Балев: Родилен дом за нашите чудовища

Те разните там творци от епохата на романтизма повече пишели и рисували за разни чудовища, отколкото с нещо романтично да се заловят. Както и да е, това са парадоксите на културния живот.

В съвременния културен живот също има прояви на насилие.

Например тая седмица на церемонията на “Оскарите” имаше бой на чернокожи в холивудска нощ.

Един високоточков шамар, но все пак черен срещу черен, както сега славяни избиват славяни в Украйна - а не белият човек да малтретира черния, както се е случвало в мрачното минало. Тоя бой на “Оскарите” не беше толкова чудовищен, макар че се дава лош пример на младите.

Но още по-лош пример дава другарят Сталин на г-н Путин.

Днес имаме повод да си спомним за Сталин, първо, защото е политически актуален, второ, защото днешната дата е знаменателна. Точно преди сто години, на 3 април 1922, Сталин е избран за генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.

Младият Путин преди 20 и няколко години не беше такова чудовище, даже имаше приятели сред западните лидери. А сега се е хванал да реставрира сталинизма в руското общество. За това говорят в момента много руски интелектуалци - завръщането към епохата на сталинизма, твърдата ръка и твърдата мисъл.

И понеже Путин има у нас доста симпатизанти, те на практика симпатизират на реставрацията на сталинизма.

За по-младите слушатели можем да направим едно сравнение.

В момента у нас политическият строй е либерална демокрация. Една от характеристиките на този строй е, че се допускат най-различни мнения и човек има право да приказва глупости от сутрин до вечер. И сега, понеже има война, пропагандите се надпреварват за нашето внимание. Ужким има някакви ограничения за едната пропаганда, но тези ограничения са като оградата ни с Турция - който не го мързи, той не е прескочил тая ограда.

И при това положение се получава следното:

През лявото ухо влиза едната пропаганда, през дясното ухо влиза другата пропаганда, а по средата между двете уши евентуално нещо може да се обработи и доближи до истината. Може разбира се и да не се занимаваме с такива работи, може и да не си претоварваме веществото между ушите, никой не ни задължава. Но както казахме - сънят на разума ражда чудовища.

А при сталинизма няма такава борба между лявото и дясното ухо. И през двете уши влиза само една пропаганда, при това настойчиво и заплашително: гражданино, да не си посмял да мислиш по друг начин, защото лошо ти се пише!

Това правомислие се постига със съответния инструментариум - ботуши, пагони, репресии, среднощни посещения, отпътуване в неизвестна посока. Това много повишава гражданската дисциплина! Хората стават извънредно съзнателни и почват да пишат вдъхновени доноси един за друг.

Така че, когато в днешно време някой упреква либералната интонационна среда в едностранчивост, не е съвсем прав. Либералната пропаганда може да бъде едностранчива като всяка пропаганда. Но в условия на либерална демокрация има реална конкуренция между репродукторите на пропагандите.

Един поет от епохата на сталинизма казал нещо си от сорта, преди да го разстрелят:

Векът вълкодав ме преследва в живота, иска да ме разкъса, макар че не съм вълк…

Поетът значи сравнил епохата на сталинизма с куче-вълкодав.

Друг поет, по-жизнерадостен, в самия пик на Сталиновите репресии писал химни колко е слънчев животът и колко е хубаво да пълниш гърдите си с въздушните струи на свободата. Такава значи свежест усещал поетът.

Това са културни парадокси като с романтизма и чудовищата.

А идейното наследство на Сталин е толкова голямо, че неговите почитатели днес са крайно разнородни групи. Освен путинистите-сталинисти, има например една изключително странна секта с немалко последователи - т.нар. царебожники. Те са едновременно и монархисти, и сталинисти, и антиваксъри.

Докато сталинистът Путин от своя страна е убеден ваксинист и даже въведе задължителна ваксинация за отделни групи от населението в Руската федерация. Макар че после въобще поизлекува света от коронавируса по оперативен път - със спецоперация.

Има също така и сталинисти болшевики, които си искат пълна реставрация на стария строй, без олигарси и боляри, ами с колхози и планова икономика.

Виждате колко различни школи на неосталинизма, а общото между всички тях е умиляването по твърдата ръка и осъзнатата необходимост от репресии - за да има ред, трябва бой по чутурата, ако ще да пострада и някой невинен. (И никой не ще да си направи сметката, че може сам да се окаже между шамарите, колкото и да се мисли за правоверен.)

В тази връзка - Путин по всяка вероятност в скоро време ще започне една чистка по Сталинов образец и ще опердаши някой-друг олигарх - но не всички, а само лошите. Ще си остави кръг от добри олигарси, които да му помагат в тия сложни времена. И ще каже: унищожих чудовищните олигарси, оставих добрите, които милеят за народа и за нашата власт.

Изобщо, когото и да унищожи Путин, той винаги ще е прав, защото унищожава чудовища.

Примерно, когато бомбардира родилен дом, той казва: ама там имаше чудовища нацисти, те се бяха скрили при родилките. То това беше дом на чудовища.

Аз пък се опасявам, така чисто поетически, че тук у нас, нашето романтично увлечение по чара на богатирската сила може да ни превърне в нещо ужасяващо.

Който целува твърдата ръка, само си въобразява, че е в изгодна и безопасна позиция.

Ти май очакваш твърдата ръка

да ни обсипе с бляскави съкровища;

разбираш ли, че просто хей така

ще се превърне нашата страна

в родилен дом за всякакви чудовища.