Коментар на Петър Волгин: Политици без историческа памет и поглед в бъдещето

Изпълнен с драми е вътрешнокоалиционният живот на управляващите. И това не е чак толкова страховит проблем. Четири партии, нормално е да имат различни интереси. Големият проблем на тази коалиция е, че в нея има формации, които са готови да изтъргуват българския национален интерес, било за да получат похвала от някоя високопоставена брюкселска леля, било за някое и друго евро. Това го подозирахме дори и преди да прочетем откровенията на Слави Трифонов във Фейсбук относно официалната българска позиция за Република Северна Македония. Сега обаче имаме и доказателства за съмненията си. От думите на лидера на ИТН излиза, че българският премиер щедро раздава обещания на западните ни партньори, че ако не днес, то задължително утре широко ще отворим вратите на Скопие да започне преговори за членство в ЕС. При това без значение дали северномакедонците са се съобразили с обоснованите ни искания или не. Вярно, премиерът отрича да е давал подобни обещания, ама той и други неща отричаше, пък те после се оказаха верни.

Добре е, че в  коалицията участват БСП и ИТН, които успяват да сдържат, засега, инфантилния устрем на на останалите два политически субекта да вършат неща, за които после всички ние можем да съжаляваме. Обладаните от криворазбран евроатлантизъм ПП и ДБ едвам се сдържат да изпълнят всички искания на Скопие и западните им покровители. А това, че се потъпкват правата на българите, живеещи в РСМ, както и това,че общата ни история е подлагана на дивашки фалшификации, явно изобщо не вълнува тези две формации. Те са си поставили една задача или може би някой друг им е я е поставил и нямат търпение да я изпълнят. Хубаво ще бъде тези ентусиазирани изпълнители на задачи да разберат, че националното предателство не може да бъде оправдано по никакъв начин. А най-малко може да бъде оправдано с евроклишетата, които отдавна са дотегнали на повечето български граждани.

Дали човекът Х ще стане шеф на БНБ или човекът У ще оглави БНТ – това сигурно са важни въпроси, но определено не носят екзистенциален характер. Назначаването на неподходящ човек на важен пост не е добър знак, но може да бъде изтърпяно. Обаче  българските национални интереси и  не трябва да бъдат търгувани. Силно се надявам, че умни хора са предупредили  особено жизнерадостните и бързащи участници в управляващата коалиция в никакъв случай да не се поддават на натиска по темата „РСМ и ЕС“. Надявам се и да са ги предупредили да не извършват и други непремислени действия като това да изгонят руския посланик. Вече беше обяснено, че едно подобно действие може да застраши съдбата на блокираните в Мариупол български моряци. Но не е само това. Никоя сериозна държава не гони руските посланици. Защо? Защото много обичат Русия или защото много се страхуват от нея? Нищо подобно. Сериозните държави не извършват подобни действия, защото най-лошото нещо, което можеш да направиш в напрегната ситуация като днешната, е да скъсаш каналите си за комуникация с отсрещната страна. Съединените щати, Великобритания и редица други не спират да критикуват Русия, но не споменават, че ще гонят нейните посланици. Хайде да се поучим от техния опит и поне този път да не влизаме в ролята на „полезния идиот“, който е готов на всичко само и само за да получи похвала пред строя.

По всички личи, че историческата истина, както и дългосрочните български национални интереси, не вълнуват особено някои от участващите в управлението. Когато една политическа формация прилича на бизнеспроект от типа „стартъп“, когато е създадена с краткосрочна цел за бърза печалба, няма как да искаме от нейните създатели да имат съзнание за история и визия поне за следващото десетилетие. Създателите на подобни политически проекти живеят тук и сега. Нямат памет за миналото, нямат въображение за бъдещето. За тях политиката прилича на някогашното много популярно телевизионно състезание „Бързи, смели, сръчни“. Искат да спечелят максимален брой точки за максимално кратък период от време. Обаче едно е да веселиш българската публика с обещания как ще изкорениш корупцията в рамките на месеци, а съвсем друго да обещаваш на западните ни партньори всичко, което те искат да чуят. Защото после може и да пожелаеш да го изпълниш. Без значение колко вредно е то за България.