„Културни войни“ с Владислав Апостолов: Неудобният триумф на Орбан

Корпоративните медии и либералните институции на „прогресивното съгласие“ са в режим на посттравматично стресово разстройство след поредната зрелищна победа на Виктор Орбан и неговата партия Фидес на парламентарните избори в Унгария преди дни.

За четвърти пореден път консервативният унгарски националист и изявен критик на либералните ексцесии печели пълно мнозинство и прави за смях опозицията. Този път – обединена и подкрепена от глобалната анти-Орбан мрежа за влияние и натиск.

Премиерът на Унгария постигна един от най-силните си резултати, спечели над 50 процента от гласовете при солидна избирателна активност и фрустрира критиците си с внушителна реч на триумфа, в която доразтвори раната на елитите в Европейския съюз с думите, че поредната му победа може „да се види от Луната, че даже и от Брюксел“.

За малцина е тайна, че комисарите на Съюза направиха каквото можаха, за да демонизират и делегитимират един от най-популярните лидери на Стария континент. Популярен в собствената си страна, разбира се. За държачите на лостове на влияние извън Унгария, Орбан е почти митологичен злодей. Представям си как бюрократите плашат децата си с него: Миличко, ако не слушкаш и не запомниш всички букви от ЛГБТ-то, Виктор Орбан ще те дойде да те изяде!“

Дехуманизиран отвъд абсурда, Орбан разкритикува опитите на международния спекулант Джордж Сорос да го свали от власт, включи и името на украинския президент Зеленски в изброяването на опонетите си. С това вече си спечели вечни врагове в лицата и клавиатурите на карикатурите, които го играят агресивни атлантици, готови за война до последната капка кръв на... други хора. Тези ястреби с кокоша перушина биха направили всичко за свалянето на Орбан. Всичко, което не включва физическа или финансова опасност за тях, разбира се.

Абе, като цяло, не им харесаха резултатите в Унгария на „правилните“ хора и медии. Настанява се усещането, че за големите издания и европейските институции единствените демократични избори са тези, които ги устройват. Как сега да приемат, че унгарците са гласували за политик, който се интересува от благосъстоянието на унгарците повече от благосъстоянието на Държавния департамент във Вашингтон или неправителствените организации, пръснати по всевъзможни столици.

Преди изборите, водещи мегафони на наратива за Орбан като пионка на Путин се опитаха да превърнат своето емоционално пожелателно мислене в прогноза за падението на унгарския политик. Изтъня границата между анализ и вуду ритуал. Направо ги виждаме как боцкат с игли малка кукла с неговия лик и пищят към небето с призиви за драстична метафизична и езотерична намеса в полза на пропагандата, пардон, наобединената опозиция.

Орбан изкова поредната си победа върху обещание да държи прогресистките и постмодерни бесове извън обществения организъм. Никакъв културен нихилизъм, национална себеомраза, никаква масова миграция от Третия свят, никакви уроци за „раждащи мъже“ и „женски пениси“, никаква екстремна агитация. Християнска, националистическа, традиционна и семейна перспектива за унгарското бъдеще. Резултатите говорят сами за себе си. Сега, на крилете на електоралния триумф, Орбан пробва и дипломатически манерви с предложение за среща на върха между Русия и Украйна в Будапеща, с ясно заявена цел – прекратяване на огъня и мир.

А като награда за победата от Европейската комисия започват процедура за спиране на еврофондовете на Унгария. Най-близкото до глобалисткия либерален режим издание „The Atlantic“ пусна програмно есе от неофициалната говорителка на Демократическата пария, представяща се за независима журналистка от най-висок калибър Ан Апълбаум. Тя написа, че САЩ е „във война“ с няколко държави - Русия, Беларус, Северна Корея, Никарагуа, Иран и... Унгария.

Хмм, много интересна селекция на другарката Ан. А „Ню Йорк Таймс“ написа как „Орбан е преправил изборите по свой вкус“. Това идва от световната медия, която умишлено скри дискредитиращата и вярна информация за лаптопа на Хънтър Байдън и съмненията за семейна корупция на тогавашния кандидат за президент Джо Байдън, точно по време на предизборната кампания от 2020-а. Днес Байдън е президент, а вековният вестник се опитва да ни убеди, че той върши чудесна работа и няма нищо нередно в откровено неадекватното му поведение на почти всяко ниво.

Изобщо, как така лидер на сравнително малка държава като Унгария се превърна в една от основните мишени на световния либерален елит, съсредоточил в себе си невъобразимо огромни ресурси, власт и влияние? Сигурно Орбан прави поне нещо вярно и смислено, за да дразни подобен корумпиран конгломерат. Всеки свободен човек би се гордял с такива врагове.