Никола Шмит: От монетарна гледна точка България вече е изключително интегрирана с еврозоната

Според еврокомисаря по социалната политика Европейският съюз трябва да се подготви за продължителна война в Украйна и сериозни икономически последици, които ще се усетят в страните членки.

"Инфлацията ще остане с нас известно време. Противно на нашите очаквания, че след пандемията ще има някакво покачване на цените, сега високата инфлация ще бъде фактор известно време напред заради войната и по-големия от очакваното проблем с веригите на доставки. Напълно съм съгласен, че не можем да се борим с високата инфлация само с парична политика, защото причините за покачването на цените не са от монетарен характер. Тя е причинена от високите цени на енергоносителите, на храните, на проблемите с доставките, които са прекъснати. Всичко това е инфлация, причинена по линия на предлагането. 

Така стигаме до въпроса какво можем да направим, за да смекчим ефекта поне за домакинствата. И тук не става дума само единствено за най-нискодоходните домакинства, защото и тези със средно ниво на доходите страдат от покачването на цените. На първо място говорим за възнагражденията. Там, където е възможно увеличение на заплатите, това трябва да се случи. Има сектори, в които нито печалбите са пострадали, нито активността е стихнала. Разбира се, социалните партньори трябва да договорят покачването на възнагражденията. Вижте какво се случва в Германия например. Синдикатите настояват за доста сериозно увеличение на заплатите и аз мисля, че това е напълно разбираемо. 

На второ място идва подкрепата за нискодоходните групи заради високите цени на енергията. В някои държави предприеха опит да сложат таван на цените. Във всеки случай обаче мисля, че трябва да поработим и върху енергийния микс и да намалим дела на фосилните горива в него, особено на тези, които идват от Русия. В същото време трябва да увеличим възобновяемите източници на енергия. Като цяло е необходимо предприемането на комплекс от мерки. Някои от тях са краткосрочни, други - ще бъдат усетени в средносрочен план", коментира еврокомисарят пред БНР.

Не казвам, че не трябва да има увеличение на заплатите, но смятате ли, че то ще бъде именно при най-нуждаещите се? В Съединените щати по-високите заплати на най-високоплатените служители доведоха до ръст на потреблението, но когато това подкрепя покачването на цените, влизаме в инфлационна спирала.

"Въпросът е, че ако няма актуализиране на възнагражденията спрямо покачването на цените, хората няма да могат да пазаруват необходимите им продукти. Това може да ни доведе до икономическа депресия или до онова явление, от което много основателно мнозина се опасяват, наречено „стагфлация“ - нисък икономически растеж и висока инфлация. Със сигурност трябва да има връзка между заплатите и цените. Това, което по никакъв начин не трябва да насърчаваме, е създаването на последващо очакване.

Тук натискът трябва да се упражни по линия на конкуренцията, защото има сектори, при които инфлацията не е толкова чувствителна, но водени от общото, те също покачват цените. Наричам ги „свободни ездачи“ в инфлацията. Те си казват: „Цените скачат. Независимо, че инфлационният натиск върху моето собствено производство не е толкова висок, защо пък и аз да не вдигна цените?“. Със сигурност трябва да вземем и този аспект под внимание. Тук обаче не говорим за инфлационна спирала. Вижте еволюцията в възнагражденията през годините. В България може и да не е съвсем така заради ниското ниво на заплащане, но като цяло заплатите се увеличаваха доста умерено през последните години."

"Когато погледна към пазара на труда, първо виждам сериозния недостиг на работна ръка. Този феномен съществува и в България. Работодателите просто не могат да намерят правилните хора. Нека вземем за пример туризма - сектор, който е много важен за България, но и за много други държави в Европа и за Съединените щати. Хотелиерството страда от липса на кадри заради ниското заплащане в сектора и тежките условия на труд. Вече пазарът на труда функционира от страната на работещите, а не на бизнеса и капитала. Работещите казват, че иска по-добро заплащане, в противен случай - няма да полагат труд в този сектор. Примерът е за конкретен сектор, но реално има и други, които страдат от недостиг на кадри.

Вторият аспект е липсата на нови умения. В много сектори има дефицит на правилните умения и тази празнота трябва да бъде запълнена. Необходими са много повече инвестиции и те трябва да бъдат направени много по-бързо в преквалификацията и придобиването на допълнителна квалификация. Уменията са в сърцето на пазара на труда и на политиката по труда във всички страни членки. Специално за държави като България трябва да погледнем и демографския проблем. Много от работната ръка не полага труд във вашата държава, а по отношение на възрастовата демографска картина - тя е такава, каквато е. Именно заради това е в абсолютен интерес на България да инвестира в нови технологии и в дигитализация. Необходимо е да се инвестира в покачване на продуктивността. Това е и едно от решенията на проблема с недостига на работна ръка."

Мнозина гледат с надежда за справяне с недостига на работна ръка към украинските бежанци.

"Посетих център за настаняване на украински бежанци в Пловдив. Смятам, че е много добре организиран не само по отношение на настаняването им, но и в подпомагането им да си намерят работа. За българската икономика това със сигурност е плюс, позитивно явление, защото трябва да оцените и уменията, които тези хора имат. Повечето от тях са жени с деца. Необходимо е да се намери правилният начин за грижа и за децата. Езиковият проблем в България може би няма да е толкова голям, колкото в други страни членки. Мисля, че подходът на българското правителство, местните власти и обществото като цяло към украинските бежанци е много позитивен и заслужава подкрепа и признание от наша страна." 

Могат ли страните членки, които посрещат бежанци от Украйна, да разчитат на допълнително финансиране от Брюксел?

"Вече предприехме набор от мерки, за да се осигури финансиране за бежанците. Въпросът не е да вземем пари от българските граждани и да ги дадем на бежанците. Напълно съм съгласен с това, защото има много други социални проблеми, които не могат просто да бъдат спрени или поне намалени. Трябва обаче да си дадем сметка, че войната няма да приключи скоро. Някои хора решиха да се върнат в Украйна, но може да пристигнат други от регионите, които са подложени на масирани атаки. Ето защо съм убеден, че трябва да помислим за допълнителна финансова подкрепа за държавите, които понасят най-голямата тежест и в същото време се справят с приемането на бежанците по много адекватен начин, каквато е и България." 

Да очакваме ли специално перо в следващия годишен бюджет на Европейския съюз?

"Със сигурност трябва да бъде интегрирано в следващия бюджет, за който ме питате. Ние вече прозряхме, че могат да бъдат осигурени средства от ReactEU, откъдето България разполага със значителна сума. Със сигурност обаче в бъдеще трябва да осигурим възможност за набавяне на средства за подкрепа на бежанците."

Как стои въпросът за осигуряване на средства за посрещане на енергийните проблеми, които са пряка последица от руската инвазия в Украйна?

"Всички знаем, че ние сме изнудвани. Руската страна ни изнудва със спирането на доставките и ние трябва да реагираме. На първо място трябва да реагираме солидарно между нас, европейците. Нито една държава не трябва да бъде оставена сама. Европейската комисия работи усилено по всички възможни решения и прецизно да потърси начин да попълни празнините, които могат да възникнат заради руската позиция или мерките, които те предприемат по отношение на енергийните доставки. България е сред страните, към които Русия предприе мерки.

По отношение на възможните решения - първо, трябва да инвестираме повече и по-бързо във възобновяеми източници. Това обаче ще отнеме по-дълъг период от време, няма да стане за няколко месеца. Също така, трябва да се намерят общоевропейски решения за компенсиране на недостига, който е пряка последица от крутите мерки, предприети от Русия."

Трябва ли Европейският съюз да помогне и на онези държави, които все още не са част от нашето семейство, но ясно вървят по пътя към него, които също могат да бъдат ударени от недостиг на горива или твърде скъпи такива заради руските мерки?

"Да, абсолютно. Със сигурност трябва да демонстрираме солидарност с тези държави, които могат да срещнат проблеми в енергийния си сектор." 

И накрая, въпреки че не е във вашия ресор, няма как да не ви попитам - обозримо ли е България да приеме еврото януари 2024 година, каквато е индикативната ни цел? Може би инфлацията ще ни спъне?

"Не мога да прогнозирам дали това ще се случи през 2024 година, но мога да кажа, че България е на прав път. Икономиката се развива по удовлетворителен начин, трябват повече инвестиции в социалната сфера и в умения. Пазарът на труда е добър, безработицата е ниска.  Да, инфлацията, както казахте, е висока, но сега тя е висока в много страни членки на Европейския съюз. От тази гледна точка смятам, че България върви в правилна посока. Дали датата ще бъде 2024 г., не мога да кажа. Има критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за пълноправно членство в еврозоната. В същото време България вече е изключително много интегрирана от монетарна гледна точка с еврозоната. Дали и последната крачка ще бъде направена? Предстои да видим. Надявам се, че прогресът ще продължи и в крайна сметка това ще се случи."