Премиера на „Риголето“ в Миланската Скала

Операта на Джузепе Верди „Риголето” се завърна на сцената на Миланската Скала в нова продукция. 28 г. след спектакъла на Жилбер Дефло, очакванията на публиката бяха огромни, а музикалният състав – звезден.

Режисурата беше дело на Марио Мартоне, който отбеляза и своята 7-ма продукция за Ла Скала. „Считам за изключително важно да се възвърне динамиката и насилието от първоначалната идея на операта, защото арогантните богаташи са заобиколени и днес от уязвими хора, от които се възползват“ отбелязва Мартоне. Заедно художничката на сценографията Маргерита Пали създават идеята за въртяща се структура на сцената и представяне на противостоящи светове: елегантни сгради, бели мебели, шампанско и тъмни, злокобни структури. Добре познатата на миланската публика Урсула Патзак избира за операта агресивни костюми, които не получиха одобрението на присъстващите в залата.

Диригентската палка беше поверена на маестро Микеле Гамба. Известен като асистент-диригент на Антонио Папано и Даниел Баренбойм, покорил сцените в Ковънт Гардън, Берлинската Щатсопера, Театър Ла Фениче, 39-годишният маестро ни очарова със своето дирижиране и енергия. Маестро Гамба отива специално във Венеция, за да види отблизо оригиналната партитура на операта. „Исках да видя с очите си написаното от Верди, за да се опитам да бъда колкото е възможно по-близо до онова, което маестрото е искал да достигне до нас. Търся детайлите и прошепнатите от Верди звуци” споделя Гамба.

В ролята на Херцога от Мантуа беше известният на световната музикална сцена Пиеро Прети. Тенорът ни впечатли с прекрасен тембър на гласа и несъмнено актьорско майсторство. Силно сценично присъствие и артистичност отличиха изявата на известния баритон от Монголия Амартувшин Енкхбат. Считан за световен вокален феномен, Енкхбат сподели: “Изпълнявал съм ролята на Риголето в повече от 60 спектакъла, но Ла Скала изисква максимална концентрация”. След великолепно представяне в същата роля през 2016 г., Надин Сиера ни очарова със своята Джилда. Чиста дикция и висока оценка на публика и медии за поредната брилянтна изява на американския сопран.  Аплодисментите бяха и за италианския бас Джанлука Бурато, който се отличи с динамично изпълнение в ролята на Спарафучиле. Марина Виоти ни очарова със своята Мадалена. Анна Малавази беше перфектна в ролята на Джована. Заслужени овации за Фабрицио Беджи, когото видяхме в ролята на граф Монтероне, а добре познатият на миланската публика Костантино Финучибеше eдин великолепен Маруло.

Завесата падна върху петна от кръв по белите и елегантни дивани. Последваха 11-минутни аплодисменти, придружени от обичайните за премиера на опера в нова продукция, с нетрадиционни елементи, освирквания. В отговор на протестиращите в ложата, Марио Мартоне и маестро Гамба не последваха традиционното индивидуално излизане на сцената, а останаха заедно.

Сякаш в залата прозвучаха думите на Mаестро Верди: "Може би никога няма да напиша нещо по-хубаво".