Нелечимата болест на XXI век – зависимостта от интернет

„Това, което ангажира вниманието на хората, често са обиди, опасности или приток на адреналин, а не толкова уважението, разсъжденията или благоприличието. Онлайн икономическият модел, основан на рекламите, т.нар. „икономика на вниманието“, започва да прилича много на пристрастяване.“

Какви са симптомите на зависимостта към интернет и дигиталните технологии? Най-добре отговорят хората, осъзнали, че имат този проблем. Ето как го описват пожелали анонимност млади хора от САЩ и Бразилия:

„Проблемът с прекомерната употреба на интернет е, че започваш да оставяш настрана останалите аспекти на живота. Появява се отдалеченост от семейството, учението, работата, създава се един порочен кръг.“

„Пристрастен съм към интернет и игрите. На практика това означава, че видеоигрите, уебсайтовете, клиповете в интернет създават проблеми в живота ми и ми пречат да постигна целите си, като да си намеря работа и да водя нормално съществуване. Много пъти мой познати са ме канили да отидем някъде, а аз или не им отговарях или лъжех, че имам планове, а всъщност играех видеоигри.“

„Докато бях в средното училище по цяло лято играех World of Warcraft и не исках да правя нищо друго. Играех по 15 часа на ден. Така че това беше пристрастяване. Имало е случаи, при които геймъри са се опитвали да не спират по 24 часа, припадали са, били са приемани в болница, мисля, че имаше и смъртен случай. Геймингът може да е много пристрастяващ.“

Хората, търсещи помощ, са от различни прослойки на обществото – от подрастващи, които играят видеоигри с часове на компютрите си, до възрастни, които губят работни места или дори своите половинки, защото „не се отлепят“ от социалните мрежи.

„Когато някой е психически зависим от технологиите изпитва притеснение, тревога и стрес, когато няма смартфон в близост или интернет достъп“, обяснява Ана Лусия Кинг – психолог в института „Изтрий“ в Рио де Жанейро, който предлага безплатен „дигитален детокс“ за пристрастени към интернет. Пристрастеността към компютърни игри е призната за заболяване от Световната здравна организация през 2018 г. Решение, подкрепяно от много психолози, сред които е и Ади Джаф – основател и директор на център за киберпристрастености в Лос Анджелис, който обяснява някои от причините да се стигне до тях:

„Неща като крайна форма на тревожност, депресия, изолация, тормоз и други подобни състояния и ситуации тласкат хората към вредни за здравето стратегии за справяне. Някои от тях посягат към наркотици или алкохол, а други – към игрите в интернет или към порнографията. Чрез тези „отдушници“ те бягат от онова, което им създава неудобство. Когато до тях се прибягва все повече и на тях се разчита във все по-силна степен, постепенно се развива зависимост.“

Доказателство за думите на д-р Джаф откриваме в Афганистан, където, след като талибаните поеха властта миналата година, все повече млади хора търсят облекчение и възможност за общуване с връстници през конкретна видеоигра – PlayerUnknown's Battlegrounds. Ето какво споделят трима студенти:

„Нещата много се промениха. По време на предишното правителство бяхме заети с работа и учене. В момента университетите са затворени и няма работа. И затова се разсейваме със забавления.“

„В тази държава се съществува, но не се живее. Това е единственият начин да понесем времето и да общуваме с приятелите си.“

„Положението става все по-сериозно. Повечето момичета си стоят вкъщи, не излизат много. И тази игра е добър начин да се разсейваш от депресията и нищоправенето.“

Според д-р Луис Краус – детски и юношески психиатър в университетската болница „Ръш“ в Чикаго причина за притеснение е следният проблем:

„Телефоните сами по себе си не вредят. Негативите идват от онова, което се пропуска заради тях – семейните отношения, образование и социалните взаимодействия. Това са неща, които щом веднъж са пренебрегнати и моментът за тях е отминал, е много трудно за децата да могат да ги възстановят. Ако са пропуснати периоди на социално развитие – не може човек да се върне назад във времето и да ги компенсира. А смартфоните допринасят за промяна в социалното развитие на децата.“

В Нидерландия семейство Ман – баща, майка и две дъщери, провеждат експеримент – седем дни без телевизия, компютри и смартфони. Ето какво споделиха те след седмица с изключени екрани:

„Шокиращо е колко често и колко дълго сме пред екраните. Хубаво е без тях, по-спокойно.“

„Чувствах се все едно съм на почивка. Прекарваме повече и по-качествено време заедно. Без екрани има по-голяма вероятност да правим нещо заедно, цялото семейство.“

„По-често играем заедно настолни игри. Преди обикновено родителите ми не искаха, защото бяха онлайн, но сега бяха съгласни.“

Въпреки своите над 330 милиона последователи в Инстаграм, 29-годишната американската певица и актриса Селена Гомес не е използвала интернет от почти пет години. Тя участва в подбирането на съдържание за профилите й в социалните мрежи, но не натиска бутона „Публикувай“:

„Не съм влизала в интернет от четири години и половина. Това промени живота ми напълно. По-щастлива съм. Съсредоточавам се по-лесно. Връзките ми с хората около мен са по-здрави. По този начин се чувствам нормално.“

Съвременният начин на живот е обвързан с интернет, който не бива да бъде заклеймяван и отричан, но трябва да се използва по най-ефикасния за ежедневието ни начин, който да ни служи, а не да ни пленява. Компютърните игри, социалните мрежи и приложенията се разработват, вземайки се в предвид психологическите нужди на индивида – те дават цел, обратна връзка, предизвикателства, след които може да се напредне или дори да се постави рекорд, и социално взаимодействие – все неща, които носят на човешкия ум удоволствие и за него изглеждат неустоими.

С технологиите може да се постига напредък, те улесняват живота ни и в същността си имат положително въздействие. Въпросът е в това да ги използваме по предназначение. Не бива да се забравя, че повечето техноджаджи са просто артикули от метал, пластмаса и стъкло. Това са просто предмети, но връзката ни с тях понякога може да се превърне в проводник на проблеми от виртуалния свят към реалния.