Във Велико Търново и в Омуртаг почитат паметта на Свети Йоан Търновски – Трапезонтски

„Баща му се казва Димо, майка му – Мария. Баща му е бил тежък търговец. Търгувал е в Австрия, Германия, Италия. Изнасял е цялата занаятчийска продукция на Омуртаг и района и е внасял модерни стоки. Дядо му е бил поп Слави, така че още тогава в килийното училище към църквата е получил добро образование. 1812 година е много трагична за Европа, когато Наполеон напада Русия. Бащата на светеца изгубва своето положение и фалира. Умира същата година, а след кратко време и майка му. 14-годишен през 1818 година той решава да дойде в Търново, където постъпва чирак при един керемидар. Историята е много трагична. Той е насилван да приеме исляма, отказва и на 16 юли 1822 година е обесен. На неговото обесване присъстват двама български монаси Никофир и Еротей от Атонските манастири“.

Атонските монаси Никофир и Еротей пишат житието на Иван Димов и той е канонизиран за великомъченик една година след своята гибел. Това се случило на 16 юли 1823 година в митрополитския храм „Светите Петър и Павел“ в Търново, разказва богословът Пламен Събев: 

„Той е проявил изключителна сила духом, защото, когато е отивал на смърт, той поздравява всички, които са се събрали, за да го изпратят. В тълпата е имало и мюсюлмани, и християни, и иноверци. Това е първата стъпка към светостта. Той умира невинен, той е несправедливо обвинен и умира за Христовата вяра, и това е всъщност, което го превръща в светец. Когато е обесен, се случва едно голямо чудо. Когато той още виси на бесилката, всички от квартала са наблюдавали един огромен лъч, който се простира до небето, така е описано в житието. Това е първият белег. Случва се чудо, защото три дена вали дъжд, който отмива тялото. Тялото пада в реката и там отново благочестиви християни го намират абсолютно нетленно, въпреки че той е бил обезобразен и с рани. Тялото му е било толкова чисто и добре измито, сякаш е било като живо“. 

Най-големият изследовател на светеца е вече покойният академик Иван Радев, под чийто патронаж преди 20 години се проведе голяма научна конференция, посветена на Свети Йоан Търновски – Трапезонтски, с участието на учени от БАН, от Софийския, Великотърновския и Шуменския университет. 

Учителката Димитринка Карамфилова е родственица на светеца по неговата майчина линия и през 2020 година издаде фотодокументалната летописна книга „Моят родствен корен“: 

„Дълго време търсих материали, питах, разпитвах, говорих с много хора, с родственици по телефона. Това беше прекрасно пътуване във времето, защото аз не само се докоснах до интересни случаи, запознавах се с мои родственици, които до тогава изобщо не познавах. Това бяха мигове на сълзи, на откровения по телефоните. Тази книга беше мечтата на живота ми“. 

Две родови срещи са провеждани през годините на наследниците от рода на Свети Йоан Търновски – Трапезонтски, сред родствениците е и вторият български космонавт Александър Александров. 

Сега за 200-годишнината от гибелта на светеца са предвидени прояви и във Велико Търново, и в Омуртаг, посочи председателят на инициативния комитет за възраждане паметта на Свети Йоан Търновски Стоян Долапчиев: 

„В събота, 16 юли, точно когато се навършват 200 години от неговата гибел, ще има служба възпоменание в катедралния храм. В неделя също ще има служба в родния град на светеца Омуртаг и други съпътстващи прояви. На 14 октомври ще се проведе научен форум за живота и делото на свети Иван. Ние имаме идеята да започнем инициатива за изграждането на един малък храм-параклис в Търново. Това ще го започнем след 14 октомври“.